Астрономическата зима настъпи на 21 декември в 17:59 ч., съобщиха от Националната астрономическа обсерватория. Това е датата на зимното слънцестоене, когато е най-късият ден в годината, а нощите около 21 декември са най-дългите през годината. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята. Дните ще започнат да нарастват отначало с по няколко секунди на ден. Според физиците от Астрономическата обсерватория на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди. Дните нарастват най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март – с почти 3 минути всеки следващ ден. Съответно с такъв темп дните се скъсяват около датата на есенното равноденствие – 22 септември. Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят е бил 15 часа и 19 минути за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември, който трае 9 часа и 2 минути. Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
