"Антиваксърът" в България е предимно жена на възраст между 25 и 39 години. Живее в град, без значение дали среден, или голям. Семейството й е от 4 души с 2 деца под 15 години. Без висше образование. Има отрицателна оценка за ЕС и смята, че имиджът на съюза е лош и се е влошил спрямо миналата година.
Това показват проучване на Евробарометър, проведено за Европейския парламент в края на август за профила на антиваксърите.
Подобно проучване, публикувано през юни, показа, че 23% от българите над 15 години изобщо не планират да се ваксинират.
Зад този профил стоят не само противници на ваксинирането и разпространители на най-невероятни конспиративни теории, а й хора, искащи повече и по-достъпна информация за ваксинацията.
Значителна част от българите казват в данните на Евробарометър, че властите трябва да са по-прозрачни в обясненията и действията си за ваксинирането. Напълно съгласни, че има недостатъчна прозрачност, са 28%, а други 38% са по-скоро склонни да се съгласят. Това прави общо две трети от анкетираните.
20% не приемат, че ползите от ваксините са повече от рисковете
Всеки пети или 20% тотално не приема твърдението, че при ваксините срещу COVID-19 ползите са повече от рисковете, както твърдят създатели, производители, регулатори и здравни власти. Още толкова отговарят, че са по-скоро склонни да не се съгласят с това твърдение. Други 8% са казали "Не знам". Така почти половината анкетирани се оказват в групата на скептиците.
По около 20% в Литва, Словакия и Словения смятат тази група срещу ваксините за опасни. Но спрямо България преди десетина дни напълно ваксинирани от литовците са 65.5% (71% са с поне една доза), 50% от словаците и над 51% от словенците.
Жените в България се оказват малко по-големи "антиваксъри" - 21% срещу 19% при мъжете - тотално отхвърлят ваксинирането, а 22% срещу 20% при мъжете са склонни да отхвърлят ваксините. Всяка десета анкетирана българка казва "Не знам", с което се получават 53% съмняващи се и напълно невярващи.
Над 40% от се съмняват във ваксините
Антиваксърството е най-силно в големите градове - там общо 41% се съмняват или тотално не вярват - 20% във ваксините. В селските райони този дял достига 48%, но заради доминирането на склонните да се съмняват - 31, докато категорично невярващите в ефективността на ваксините са 17%.
Най-скептични са домакинствата с 2 деца под 15 години - общо 45%, от които 27% са категорично невярващите във ваксинирането.