Елисавета Йорданова е основател на фолклорен ансамбъл „Горана“ в Ню Йорк и вече 18 години пише историята му. Работи като хореограф, учител, артист и терапевт. Наскоро беше тя беше отличена от Асоциацията на чуждестранните консули в Ню Йорк и за своя принос към българската общност зад граница.
„Генералното консулство на България номинира г-жа Елисавета Йорданова, изявен представител на българската общност в Ню Йорк. Тя е изтъкнат хореограф, преподавател, артист и терапевт, основател и ръководител на фолклорен ансамбъл „Горана Данс“, обявиха от посолството.
Носители на отличието в предходни години са оперната певица Стефка Евстатиева, пианистът и педагог проф. Павлина Доковска, и филантропът Нели Гибсън.
„Зарадвах се и в същото време
не можех да повярвам,
защото не съм очаквала награда, медали. Но казах и на „Горана Денс“ – тази награда е за подкрепяне на общността. Ако аз нямам връзката с тях и те нямат връзката с мен, такава награда не може да се получи“, разказа пред BG VOICE Елисавета Йорданова.
Говорейки за общност, тя смята, че е необходимо да има събрани единомислещи хора, с един и същ заряд, със същата любов към това, което правят.
„Това е необходимо, за да се получи това, което явно е видял г-н Ангелов“, споделя хореографката.
Ролята, която е приела Елисавета в Ню Йорк, е ролята на културен аташе, смята самата тя.
С усмивка си спомня началото, създаването на танцовия клуб – през какви трудности е минала и колко любов е вложила. „Първоначално се занимавах с модерни танци, но хората проявяваха интерес към моите първи стъпки в танците, а именно – българския фолклор. Започнах да получавам покани за уъркшоп, работни ателиета и лекции по български фолклор. От едно подобно ателие започнаха да идват много българи и това ми даде куража да направя малка хореография. Така се разрасна моята практика във фолклора и така с годините се появи ансамбъл „Горана“.
През 2006 година Елисавета поставя началото на ансамбъла, като тогава за пръв път се появяват вече и с традиционните костюми. „Майка ми уши 4 шопски костюма с пайети. Беше малка групичка в началото. Бяхме само 4 човека, които танцувахме.“
Ансамбъл „Горана“ събира хора с различни професии
„Това не са танцьори, завършили български народни танци. Това са адвокати, банкери, всякакви хора, които обичат или имат носталгия към българския танц и идват на класовете. И явно аз имам някаква дарба да ги ентусиазирам и да ги превърна в полупрофесионален състав, защото наистина танцуват на много добро ниво.”
Народните танци обаче привличат не само българи. В групата са танцували и хора от други националности. „В момента имаме една жена американка – китайка, която танцува и учи много бързо. Имала съм и рускиня в началото.“
Елисавета смята, че българските ритми са завладяващи и неслучайно българският фолклор е много добре възприет в Америка. „Само в Северна Америка имаме между 35 и 40 танцови състава“.
Едни от най-значимите събития за ансамбъл „Горана“ са отбелязването на 5-ата и 10-ата годишнина. „Всяка година правим годишен концерт. Последните пет години беше под мотото на „Международен фестивал „Горана“. Участвали сме на много големи концерти, които съм организирала аз по случай 3 март. Пътувахме до Чикаго на фестивала „Верея“, както и до Пенсилвания на традиционния събор през юни, а съвсем скоро бяхме в Манхатън, където се издигна българският флаг по случай Националния празник.“
Ансамбълът носи името на баба Горана
Елисавета разказва, че за едната си баба няма много спомени, тъй като е починала рано. „Затова може би съм била толкова свързана към единствената ми баба, която пееше и танцуваше с майка ми и поддържаше духа на традициите на всички празници. Коледа, Великден, козунаци се пекат, целият двор миришеше вкусно и тя раздаваше на всичките семейства.“
Така баба Горана заражда желанието на Елисавета да изучава българския фолклор. А по-късно вече името й се носи вече дори в Ню Йорк.
„Това, че има българи по цял свят, а и в Европа има много градове с танцови състави, показва силата и заряда, който нашата култура носи и е оцеляла през вековете. И продължава по някакъв начин да ни свързва в България.“
