1965 г., летище Хийтроу. В контролната кула чуват женски глас, който моли за разрешение за кацане. Това е първата в историята на летището жена пилот, която приземява тежък пътнически самолет -в случая ИЛ-18 със 73-ма пътници на борда, и то в мъгла. Името й е Мария Атанасова и тя е първата жена в гражданската авиация на България. Случаят предизвиква толкова голям интерес, че българското посолство
организира специална обиколка
над Лондон за журналисти, които искат да се уверят, че българката наистина пилотира самолета, разказва cwsp.bg. Мария Атанасова е първата българка граждански пилот, както и първата жена командир на самолет тежък тип в света. В авиацията тя попада случайно - вижда обява, че набират младежи и девойки за обучение за пилоти и се записва. След това се амбицира да влезе и във Военновъздушното училище „Г. Бенковски“ в Долна Митрополия, но там не приемат жени. По нейно настояване и след упорити молби правилникът е променен и
Мария Атанасова завършва успешно
през 1950 г. Отначало работи в стопанската авиация, по-късно лети по маршрутите на БГА „Балкан“ по целия свят. Приземявала се е при всякакви условия - само с един работещ двигател, в сняг, мъгла и буря. Била е известна като жена с изключително самообладание. Пенсионират я внезапно и без предупреждение, а държавата моментално забравя за нея. Умира сама в далечно родопско село, без да се е качвала на самолет от 26 години.
Първата жена в света, извършила боен полет със самолет, също е българка. Това е Райна Касабова, едва 15-годишна, медицинска сестра (самарянка) по време на Балканската война. На 30 октомври 1912 г.
тя прелита над Одрин със самолет „Воазен“
пилотиран от Стефан Калинов. Градът е обсаден от българската армия и сред населението се разпространяват слухове, че обсадата скоро ще свърши и че турската армия е превзела Пловдив и настъпва към София. Ето защо българското командване изготвя листовки на турски и френски, които да информират одринчани за реалното им положение - че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета и всяка следваща напразна жертва може да бъде избегната с капитулация. Именно тези листовки хвърля от небето Райна Касабова. Нейният полет бързо става известен и през 1963 г. при посещението си в България Валентина Терешкова отива лично да се срещне с нея.
И тази българка умира самотна и забравена
Първият полет на жена с безмоторен самолет в България е изпълнен от Мария Стефанова-Маркова. Първия си изпит за безмоторен летец тя взема на 24 юли 1938 г. на самолет „Цьоглинг 33“. Емилия Гърбова е първата жена пилот на военен реактивен самолет. Първата жена летец, излетяла самостоятелно на моторен самолет, е Мария Богданова Недялкова. Това събитие за българската авиация се осъществява на 4 септември 1947 г. Валентина Цветкова е единствената жена командир на правителствен „Фалкон“ в света. Смели, красиви, необикновени българки, оставили следа в небето над нас.
Мария: Никога не бяхме равни с мъжете
Как и кога реши, че искаш да станеш пилот?
Кога съм решила, че искам да стана пилот, не мога да ти кажа точно. Започнах през летните ваканции в гимназията да ходя на безмоторно летене и от едното - другото – хванеш ли пътечката, тя сякаш сама те води. На времето гимназия се учеше до 10-ти клас. Който иска да учи след това, се явява на матура, аз влязох направо във военното училище на 16 години. В Граф Игнатиево взехме първи пилотски изпит, тогава така се казваше, и заминахме за Долна Митрополия, разказва Мария Атанасова в интервю, цитирано от iwoman.bg.
Трудно ли беше да си жена летец по онова време? Трудно, разбира се. Като ни „произведоха“ 1950 година, нас осемте ни оставиха като инструктори по безмоторно летене, защото нямаше, а тези, които ни преподаваха на нас, бяха стари офицери. След това започнаха да уволняват от армията по т.нар. Женевско споразумение и нас първи ни съкратиха. Жени - не сме глави на семейства, нямаме да храним деца. И така, всяка една тръгна нанякъде - Жечка стана студентка във ВМЕИ, Пелагия започна работа в музей, а аз отидох в Шумен пак като буксировчик, само за да летя. Къде ли не ходихме да се молим за работа тия 2-3 години - от Добри Терпешев, та чак до Георги Димитров. Благодарение на Тодор Живков ни приеха в „Балкан“, написа устав и автоматично влязохме.
А какво беше отношението на мъжете?Как да ти кажа – винаги си останахме жени, винаги сме били втора категория пилоти. Имала съм командири на полети, които са ми били ученици. Прави си сметката – по-млади, по-неопитни, ама мъже. Ние бяхме друго поколение, не е като сега. Въпреки че и днес не е лесно, защото уж има равенство, ама заплатите между мъжете и жените са различни. При нас беше обратното. Разлика в заплатите имаше само спрямо длъжността – дали ще си командир, дали втори пилот. С колегите бяхме приятели, уважавахме се, но никога не сме били истински равни.
Кои са били най-трудните моменти?Всяка професия си има плюсове и минуси. Ние загубихме много в семейно отношение, децата ни пораснаха при бабите и дядовците, виждахме ги през почивните дни, понякога веднъж месечно. Имало е случаи и веднъж на 6 месеца – ако съм в Русия на обучение за нов самолет. За две години съм сменяла два самолета – Ан-24 и Ил-18. Това е общо цяла година в Уляновск. Нямаше събота и неделя, нямаше Коледа и Нова година. Затова се и пенсионирахме млади, на няма и 50 години.
