Една от най-големите сензации в професиналния бокс вече е факт. 121-килограмовият Анди Руис-младши детронира от върха Антъни Джошуа, отнемайки четирите шампионски пояса на британеца. Досега Джошуа нямаше загуба на професионалния ринг, но трябваше да преглътне да бъде нокаутиран, при това в дебютния си мач в легендарната нюйоркска зала "Медисън скуер гардън". Преди двубоя малцина даваха шансове на Руис, който подигравателно беше наричан шишко заради външния си вид. Букмейкърите приемаха залози за победа на претендента при коефициент 11. С победата си Андреас Понсе Руис, както е пълното име на боксьора,

спечели три от най-ценните пояси

в тежката категория от Световната боксова асоциация (WBA), Световната боксова организация (WBO) и Международната боксова федерация (IBF). Негово притежание е и титлата на Международната боксова организация (IBO), която не е считана за една от престижните. Кой обаче е Анди Руис – новият крал на тежката категория? Руис е роден в САЩ в Империал вали, Калифорния, прсз 1989 г. Макар да е гражданин на САЩ, боксьорът счита себе си мексиканец заради корените си и иска да бъде наричан първия шампион в тежка категория от Мексико. Историята му наподобява тази на повечето боксьори от старата школа – изпратен да тренира още от дете. "Бях хиперактивен от малък, затова моите родители, които са мексиканци, ме заведоха в залата. Баща ми ме прати да тренирам бокс още на шест години. Първите седмици беше ужасно и просто исках да се откажа, но той не ми разреши", разказва Руис. Първият аматьорски мач на новия световен шампион е на 7 години в Сан Диего. "Да, бях на седем, а вижте къде съм сега.

Загубих онзи първи мач и го помня добре

Още тогава бях дебел и трябваше да се бия с по-големи от мен. Нямаше други деца на седем, а още по-малко с моето тегло. Затова се бих с 12-годишен и той ме победи." "През целия ми живот съм бил подценяван. Смятам, че и Джошуа не ме взема насериозно. Това не ми пречи, аз се бия за всички мексиканци и знам колко струвам. Аз съм бърз и правя комбинации, каквито други боксьори не могат." В аматьорската си кариера Руис изиграва общо 110 мача, като губи само пет от тях. Той стига и до олимпийските игри в Пекин през 2008 г., но отпада в квалификациите, където е победен от Оскар Ривас. На олимпиадата колумбиецът победи Кубрат Пулев, а сега, 11 години по-късно, българският боксьор е претендент за титлата на IBF, която вече е притежание на Руис. Дебютът на Унищожителя, както е прякорът на Руис, е на 28 март 2009 г., когато нокаутира още в първия рунд Мигел Рамирес. Кариерата му обаче не се развива толкова стремглаво, след като Руис губи двама от най-близките си приятели в бокса. През 2012 г. Алехандро Мартинес умира, след като прекарва три години в кома. Костариканецът е сред добрите приятели на Руис и двамата тренират заедно. Той обаче получава тежки контузии през 2009 г. в мач срещу Хуан Алберто Росас. Година по-късно той губи друг свой приятел – Франсиско Леал, който загива три дни след като е нокаутиран в мач. Леал получава мозъчна травма и не успява да бъде спасен. "Наясно съм какви са рисковете в нашия спорт, всички го казват, но аз съм видял тези неща отблизо. Готов съм физически и психически, ако трябва, също бих дал живота си. Но това, което се случи с Мигел и Франки, ме направи по-силен", казва новият шампион. На 29 години Руис вече спокойно може да каже, че е на върха на света, след като е носител на титлите в тежка категория. Мексиканецът обаче си спомня добре през какво преминава и за трудния си път. "Боксът спаси живота ми, казвам го напълно отговорно. Без спорта вероятно щях да работя с моя баща като строител, но

по-вероятно щях да съм дилър на наркотици

– не го крия", откровен е боксьорът и добавя: "Много хора край мен тръгнаха по този път, пропиляха живота си, но нямаха друг избор, защото са имали трудности и е трябвало да изкарват пари. При мен боксът беше моят спасител." Победата над Джошуа ще донесе няколко милиона долара на Руис, а освен това мексиканецът ще може да се бие повторно с британеца за повече пари и след това да осребри титлите си срещу другите претенденти в тежката категория. Ситуацията за него беше коренно различна преди по-малко от година. Само преди 11 месеца Руис получи хонорар от едва 30 хиляди долара за победата си над бившия шампион на WBC Кевин Джонсън. "Парите не ме мотивират. Казах това на Еди Хърн, когато ми се обади с предложение да се бия с Джошуа. Чух, че са предложили първо на Ортис, при това много пари, но той е отказал. Аз не го правя за парите, а за възможността и да докажа, че хората от Мексико са воини", добавя Руис.