От понеделник след Цветница, 26 април, започва Страстната седмица за православните християни.
Наречена още „Седмицата на страданията”, тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.
Последната седмица на Великия пост църквата нарича Страстна седмица, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на християнския спасител Иисус Христос – неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и т.н.
Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.
Според православния календар тази седмица завършва с Великден. На старобългарски „страст” е „страдание”. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени „страстна седмица”.
Прочети още
Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци.
На площада и в предверието на храма заварил сергии и голяма глъч, караници и врява. За да влязат в храма, всички евреи трябвало да си платят, и то не със свои, а с храмови пари.
Това било една от причините пред храма да има дълги маси, отрупани с храмови и обикновени монети.
Търговците на жертвени животни пък идвали пред храма заедно с кравите, овцете и гълъбите. Площадът се превръщал в пазар, в същинско тържище пред вратите на божията обител. Щом Исус видял тълпящите се хора и чул цялата тази врява, останал дълбоко огорчен.
Разгневен, той събрал от земята въжета и направил от тях бичове, с които разгонил всички търговци и животни. Преобърнал масите с парите, а на продавачите на гълъби казал: "Вземайте клетките си и се махайте!".
Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
Това е една от причините фарисеите да се настроят срещу него и в последствие да поискат наказанието му. Управниците на еврейския народ по това време завиждали и се страхували от проповедите на Исус, застрашаващи тяхната власт и богатство.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (Разпети петъл) постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода).
В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
