Сн.: Кавех Каземи/New York Times
Мръсна и разнебитена, изостанала от модерните небостъргачи, в които се влага ирански капитал, сградата на бившето посолство на Съединените щати е разположена в огромен двор в центъра на Техеран. Тук тя е като символ на безнадежност от една отминала епоха.
На мръсна изтривалка пред входната врата със спрей е написано „Долу САЩ". На същия този вход, който някога е бил център на американската мощ в Иран. Непосредствено до входа се намира боядисана с бронзова боя статуя на американски морски пехотинец, който се предава на ирански студенти.
Посолството, което тук е известно като „бърлогата на шпиони", е обградено от висока тухлена ограда, върху която са поставени ръждясващи железни ограждения. Вътре, в така наречената зала за комуникации, светложълтият килим не е сменян от времето, когато радикалните ислямистки студенти превзеха сградата през 1979 година и взеха за заложници 66 американци, което предизвика криза, продължила 444 дни (наскоро разказани във филма на Бен Афлек „Арго").
Мръсни платки и черен бакелитен телефон, взети от американците, сега са върнати и изложени като музейни експонати пред настоящите обитатели на сградата, които са млади, носещи смартфони мъже от полувоенни формирования, членове на милициите „басидж", които също имат база в двора.
През миналия четвъртък на чуждите журналисти им е разрешена рядката привилегия да надникнат вътре в двора, и то в очакване на 4 ноември, когато е годишнината от вземането на заложниците през 1979 година. Този ден ще се празнува официално чрез организирани от държавата манифестации, на които основният лозунг винаги ще бъде „Смърт на Америка".
„Преди години именно Съединените щати определяха историята на тази нация - разказва Мохамед Реза Сохиджи, който съпровожда чуждите репортери, посещаващи комплекса. - След завземането му Иран диктува историята на Съединените щати."
За иранските хардлайнери комплексът на посолството е символ на продължаващата мощ на ислямистката революция. Но атмосферата в Техеран се е променила, откакто реформаторът Хасан Рохани смени предишния президент - хардлайнера Махмуд Ахмадинежад. За много хора тук посолството е останка от нещо минало.
„Всичко тук е старо - казва Мехди Зохари, 31-годишен електротехник и член на милицията „басидж". - Може би е време да забравим за всичко това."
Докато пие чай в комплекса, опасан от розови храсти, и седи в пластмасов стол, г-н Сохиджи, също член на милицията „басидж", не беше в настроение да забрави за всичко. Той прелиства книгата „Куцият гигант", написана след революцията, за да документира залязващата мощ на Съединените щати.
„Знаехте ли, че една на всеки две сватби в Щатите приключва с развод? - пита
г-н Сохиджи, посочвайки книгата, написана от добре известния ирански автор Ахмад Толои. - Това е рай за криминални субекти, но бедните хора там трябва да живеят на улицата. Книгата е интересна."
В далечината се чуват клаксоните на интензивното движение в Техеран, а г-н Сохиджи, облечен в кафяв костюм, хваща под ръка един репортер и му показва дълга редица от плакати, възхваляващи иранските постижения.
„Знаехте ли, че Иран е петият най-голям производител в света на лекарство за съсирване на кръвта? - пита той. - Наистина е така. Точно както сме и третият най-голям производител на петрол, преработен в бензин."
Иран просперира след революцията и превземането на посолството, казва г-н Сохиджи, но Съединените щати са тръгнали по наклонената плоскост.
„Вижте ги сега Щатите - казва той, като преминава покрай друг ред от плакати, показващи американските „престъпления" в Ирак, Гватемала, Никарагуа, Чили и други страни. - Това е истинското лице на Америка" - продължава той, докато минаваме покрай плакат, на който е изобразена Статуята на свободата с гърбав нос и дяволска усмивка, очевидно превъплътена в образа на Сатаната.
„Елате, елате, трябва да видите това - говори развълнувано той, като тропа по сводеста врата, викайки надолу по величественото стълбище, водещо към втория етаж. - Тук ЦРУ са изградили тайно крило." Стая след стая, съдържащи подслушвателно оборудване, което е открито от революционерите преди 34 години, а сега може свободно да се види от всички.
Една от стаите е със стъклени стени, където дипломатите са могли да водят строго секретни разговори, без да се опасяват, че ще ги подслушват.
„Това показва, че сме били прави, като сме превзели посолството. Иначе щяхме да свършим като в Египет" - заяви Мохамед Реза Черахи, 30-годишен доброволец в милициите „басидж". Той твърди, че ЦРУ е предотвратило възможността „Мюсюлманско братство" да завземе властта в Египет, като вместо това армията е поела контрола.
И докато ни развиват политически теории до най-малки подробности, мъже с черни очила и коси, сплетени на плитчици, влизат в бившето крило на ЦРУ и започват да снимат. „Кои са тези? Държат се подозрително" - шепне на приятеля си един от студентите.
Но след бърза размяна на реплики с иранския екскурзовод се оказва, че мъжете са членове на венецуелската група „Битуава", която гостува в Техеран. Един от музикантите показва снимка на венецуелския лидер Уго Чавес, който почина през март, държащ в ръка сплетените плитчици на един от групата. Така членовете на милициите решили да си направят групова снимка пред стъклената стая.
„Това е акт на суверенна нация - заяви един от членовете на групата относно превземането на посолството от Иран. - В нашата страна не бихме направили това, но браво на тях."
Г-н Сохиджи не пренебрегва уместността на тази находка в светлината на настоящия диспут относно подслушванията, които Агенцията за националната сигурност извършва. „Сега американците шпионират дори съюзниците си" - заяви той, забравяйки, че правителството на шаха Мохамед Реза Пахлави е било съюзник на американците.
Но не всички посетители бяха ентусиазирани относно това да критикуват безпощадно Съединените щати като г-н Сохиджи. За някои посолството прилича повече на музей, отколкото на „шпионска бърлога".
„Съединените щати още ли са ни враг? - попита електротехника г-н Зохари. И докато не се съмняваше, че Щатите са виновни за много престъпления, той добави, че те са използвали знанията и силата си за напредък в науката и технологиите.
„Но вижте Саудитска Арабия - нашия враг в региона - казва той. - Те просто купуват оръжия. Може би е по-добре и ние да окупираме тяхното посолство." Той добави, че би искал да емигрира в Съединените щати.
В бившата резиденция на посланика, която сега е офис на високопоставен генерал от милициите „басидж", уличните котки се припичат на слънцето.
„До басейна са си правели партита" - заяви мобилизиран войник, на когото предстояха шест месеца служба, но не пожела да си каже името, страхувайки се да не би да го накажат началниците му. „Мястото е красиво - допълва той. - Но каквото и да се случи, не мисля, че американците ще се върнат тук някога. Толкова вода изтече оттогава."
Томас Ердбринк, „Ню Йорк таймс"
*превод: Харалампи Попов
