Котвата дава опора, когато всичко е в движение. Тя позволява известна свобода на движение, за да се нагоди към вълните, но същевременно не допуска плавателният съд да бъде отнесен. На световните финансови пазари, където цените непрекъснато се променят, подобна опора има огромна стойност. Такава котва продължава да бъде най-големият пазар на облигации в света, този за дълга на американското федерално правителство. Единствено на валутните пазари ежедневно се търгуват по-големи обеми, се казва в анализ на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Търгуемият дълг на Китай, измерен в щатски долари, не достига и половината от американския. Германия е едва на седмо място, като обемът на нейния облигационен пазар е около една дванадесета от този на САЩ. Никой друг облигационен пазар не се доближава по мащаб и активност до американския.

Същевременно се увеличават съмненията относно надеждността на тази котва на световната финансова система. Дългът на федералното правителство на САЩ вече възлиза на 40 трилиона долара, съобщи американското финансово министерство през тази седмица. Преди десетилетие той е бил наполовина по-малък.

Още по време на финансовата криза американският държавен дълг достигна приблизително равнището на годишното икономическо производство, до което преди това беше стигал непосредствено след Втората световна война. През пандемичната 2020 г. той скочи до 126% от брутния вътрешен продукт. След кратък спад съотношението на държавния дълг отново се увеличава от 2023 г. насам. Бюджетният дефицит в момента е между 7% и 8% от БВП, което е повече от това във всяка друга индустриална икономика от Г-7.

Финансовото състояние на САЩ се е влошило драстично. „За нас това днес е най-големият единичен риск на финансовите пазари“, заяви главният икономист на „Алианц“ Лудовик Сюбран. Въпреки това фискалната консолидация не е сред приоритетите на правителството на Доналд Тръмп.

Управлението на държавния дълг обаче очевидно се разглежда като проблем. В сряда финансовият министър Скот Бесънт обяви, че министерството ще удвои обратно изкупуването на дългосрочни облигации до най-малко 4 млрд. долара. След това доходността по 30-годишните американски държавни облигации спадна.

Тя обаче продължава да е на равнище, сравнимо с последните месеци преди избухването на финансовата криза през 2007 г., когато съотношението на държавния дълг към БВП е било около 62%, или приблизително наполовина на сегашното. Това се отразява и върху разходите за лихви на правителството. При новоемитираните облигации финансовото министерство предлага толкова висока доходност, каквато не е имало от 2007 г.

За инвеститорите привлекателни са не само повишената доходност и огромният мащаб на пазара, но и неговата изключителна активност. През първото тримесечие на 2026 г. ежедневно са се търгували средно американски държавни облигации за 1,3 трилиона долара. За да бъде изтъргуван целият обем на огромния американски пазар, са необходими само 24 борсови сесии. В Германия, на значително по-малкия пазар, са нужни 58 дни, или повече от два пъти по-дълго.

За инвеститорите, особено за тези с огромни капитали, това означава, че могат за кратко време да вложат или да освободят много големи суми, без това да предизвика значителни движения в цените и съответно да намали стойността на притежаваните от тях ценни книжа. Инвеститорите са готови да платят за тази ликвидност. Те приемат по-ниска доходност, което позволява на американското правителство да се финансира по-евтино при нови емисии.

Фактът, че сегашните нива на доходност са достигнати за последно именно преди най-тежката финансова криза в новата история, а не по време на самата криза, показва още една особеност на американските държавни облигации. В кризисни периоди те обикновено се възприемат като „сигурно убежище“, към което се насочват средствата, за да бъдат предпазени от сривове на други пазари. Това увеличава търсенето, повишава цените на облигациите и понижава доходността им, която по правило се движи в обратна посока на цените.

В еврозоната тази функция на сигурно убежище изпълняват преди всичко германските федерални облигации. Техните цени също често са печелили от разпродажбите на други ценни книжа, както се случи например по време на дълговата криза в еврозоната. Статутът на сигурно убежище носи двойна полза както за финансовата система, така и за емитента. Германия и САЩ се възползват от сравнително благоприятни условия, при които могат да се задлъжняват за финансиране на спасителни пакети по време на кризи. Инвеститорите пък получават надежден актив в несигурни времена, което може да допринесе за стабилността далеч отвъд облигационния пазар. Възможност за инвестиции с подобна устойчивост при кризи е ценна за всеки финансов пазар.

При сегашните равнища на доходност и на фона на продължаващото нарастване на американския дълг обаче се засилват опасенията, че облигациите може вече да не са в състояние да изпълняват тази функция със същата сигурност. По време на финансовата криза те изпълниха ролята си на убежище. През март 2020 г., когато пандемията от COVID-19 разтърси финансовите пазари, обаче за няколко дни не се намериха достатъчно купувачи. Цените се сринаха и Федералният резерв трябваше да се намеси с още по-мащабни покупки на облигации, отколкото по време на предходната финансова криза.

Карън Мана, стратег по американските държавни облигации в американската инвестиционна компания „Федерейтед Хермес“, не обяснява този епизод преди всичко с недоверието към американския държавен дълг. „Мащабът на неизвестността през март 2020 г. беше безпрецедентен“, посочва тя. Именно затова за кратко е имало огромно търсене на долари, за което са били продавани облигации. В началото на руската агресивна война срещу Украйна през февруари 2022 г. и след фалита на „Силикон вели банк“ през 2023 г. пазарите, напротив, са потвърдили статута на американските облигации като котва. И в двата случая цените им са се повишили, докато тези на други активи са спаднали.

Особено след началото на втория мандат на Доналд Тръмп обаче главният икономист на „Алианц“ Сюбран вижда отслабване на изключителната позиция на американските облигации. „Така наречената премия за удобство, тоест премията за сигурност и ликвидност, свързана с американските държавни облигации, се е свила особено силно оттогава.“

След американско-израелската атака срещу Иран именно опасенията за инфлацията започнаха да доминират на пазара на американския държавен дълг. Въпреки кризата облигациите не бяха изкупувани, а напротив, на пазара се появи излишък от продавачи, подхранван от опасенията за по-високите цени на петрола и отражението им върху световната икономика. Покачването на доходността доведе до обявената намеса на финансовото министерство на САЩ за изкупуване на дългосрочни облигации.

За Робърт Ванден Асем, който отговаря за портфейла от инвестиционни облигации за институционални инвеститори в управляващото активи дружество „Метлайф“, поведението на пазара е повод за тревога. „Той не винаги реагира така, както би се очаквало“, казва опитният търговец на облигации. Засега обаче американските държавни облигации продължават да се ползват с „бонуса на сигурния актив“. Институционалните инвеститори с портфейли за милиарди долари така или иначе са изправени пред въпроса къде да вложат огромните си средства. Засега не се очертава алтернатива на американския пазар на държавни облигации с подобна дълбочина и ликвидност. | БГНЕС