Дино и Фабио Секов
"Търся синовете на дядо ми Матей в България. За него знам, че е роден през 1898 г. в село Ошани или нещо подобно и имал фамилия Цекоф или Секоф. При емигрирането си през 20-те години на миналия век е оставил съпруга Доротея и двама синове, единият от които се е казвал Иван. Дядо ми се запътил към САЩ, но по пътя корабът бил задържан и бил отклонен към Куба или Пуерто Рико. Накрая се озовал в Хондурас, Централна Америка, където все още живее баща ми Ефрейн, който заедно с чичо ми Марио са деца на Матей от втората му съпруга." Това гласи обявата на Фабио Секоф от Колорадо, САЩ. Пуснал я във вестник "24 часа" с малка надежда, че може да му помогне. И чудото станало.
Доскорошният американски войник Фабио от Колорадо обмислял през 2000 г. бягство от мисията си в Босна, за да търси роднините на дядо си Матей в България. Бил наблизо, на Балканите, и смятал, че лесно ще се справи при тези малки държави в региона. И все пак не се престрашил. 12 години по-късно обаче, без да е нарушавал военния устав, Фабио постигна целта си. Сега е на 42 години и вече знае, че на този свят има живи роднини - внуци и правнуци на дядо му Матей в България. Намерил ги по най-лесния начин - чрез обява във вестник. Първо се обадил на чичо си Марио, който живее в Масачузетс, а после на брат си Дино. Той пък от своя страна се заел вестта да стигне в Хондурас при 72-годишния им баща Ефрейн и 27-годишната им сестра Дани. "Съжалявам да науча, че българските синове на дядо са починали. Баща ми и чичо ми със сигурност щяха да се радват много да намерят братята си в България, но сега са не по-малко развълнувани, че откриват децата им", казва внукът.
Той и брат му Дино от деца знаели, че в жилите им тече българска кръв
"Татко ни казваше, че дядо Матей е българин и че имаме чичовци в България", казва Фабио. Той не познава дядо си. Българинът починал през 50-те години, дълго преди да се родят внуците му. Но от баща си чули, че бил невероятен човек. "Всички български емигранти в Хондурас много го уважавали и винаги идвали при него за помощ", казва Фабио. Дядо му имал малка фирма и редовно услужвал на сънародниците си с пилета, яйца и други продукти, които отглеждал във фермата. Той често говорел с тъга за семейството и синовете си в България.
"Може би е разчитал един ден да успее да ги види отново. Сега чрез нас, след като най-после открихме семейството му, мечтата му се превръща в реалност", казва внукът Фабио. Първият син на Матей в Хондурас - Марио, се родил през 1936 г., а вторият - Ефрейн - през 1940 г. "Баща ми Ефрейн също като дядо е много добър човек. Още работи и с майка ми - пенсионирана учителка, се грижи за внуците и правнуците си в Хондурас, в чиито жили също тече българска кръв", казва Фабио. Чичо му Марио заминал за САЩ през 1968 г. До 1996 г. семейството нямало ни вест, ни кост от него. Тогава Фабио и брат му Дино го открили в Ню Йорк. Днес Марио е пенсионер и живее в Масачузетс заедно с Дино и трите му деца, в чиито жили също тече българска кръв.
Известно време Фабио служил в американската армия. През 2000 г. го пратили на мисия в Босна. Сестра му Дани работела като полицейски служител в Хондурас и имала 3 деца. "Вижте каква голяма фамилия, в чиито жили тече българска кръв", казва Фабио. Не по-малко щастлив от намирането на роднините в България е чичото на Фабио Марио. Той споделя, че баща му пристигнал в Хондурас заедно с още 27 българи. Повечето започнали работа като берачи на банани, но баща му, който имал опит като механик и електроспециалист в Първата световна война, успял да си намери по-добра работа. По онова време името на фамилията се изписвало с латинско С, което вероятно било Цекоф на български, но след време всички започнали да го наричат Секоф. През 1934 г. Матей срещнал хондураската си съпруга Мария Нунес. Две години по-късно се родил Марио, а през 1941 г. и Ефрейн. До смъртта си през 1958 г. емигрантът работел в "Юнайтед Фрюит Къмпани" и не успял да се върне в България.
Оказва се, че българските синове и съпруга на емигранта също тайно мечтали да срещнат роднините в чужбина. "Баба ми Тодорка не се омъжи никога. Може би се е надявала дядо ми Матей да се върне, но в средата на 40-те години заживя с дядо Марко, когото ние познаваме като свой дядо", казва Дончо Матеев - син на по-малкото момче на емигриралия Матей, Йордан. Дъщеря му Анабела, която близо 20 години живяла в Швейцария, не могла да повярва, че роднините в Америка най-после са намерени.
"Цяла нощ седяхме с Фабио в интернет да си говорим. Не мога да се откъсна от компютъра, за да разгледам снимките на всички роднини на прадядо ми", казва Ани.
