Очакваната пролетна офанзива на украинската армия е определяна като решаващата възможност на Украйна тази година да си върне завладените от Москва райони, които обхващат около една пета от територията на Украйна, пише в днешния си брой американският в. "Вашингтон пост". Операцията обаче се забави заради лошото време, бавните доставки на военно оборудване и недостига на боеприпаси, което подхранва страховете от изпадане в патова ситуация, отбелязва изданието.
Допълнително усложнение за планираната контраатака предизвика и изтичането на десетки американски военни и разузнавателни документи, съдържащи много подробности за състоянието на украинската армия и нейните възможности, както и за слабости в противовъздушната отбрана, което може да принуди командирите да променят плановете си.
Много украинци се опасяват, че ако Киев не успее да си върне значителна част от завзетите територии, ще се наложи да започне преговори с Русия от неизгодна за Украйна позиция, предупреждава "Вашингтон пост".
След 10 месеца на кръвопролитни битки украинските сили защитават стесняващ се участък от руини в западната част на Бахмут, пише в. "Ню Йорк таймс".
Притисната в този все по-ограничен район от града, украинската армия е твърдо решена да го удържи, въпреки че съюзниците поставят под въпрос смисъла на боевете за всеки един квартал, които костват значителни загуби на украинската армия, допълва американското издание.
В един от изтеклите неотдавна документи на американското разузнаване се посочва, че позициите на украинските сили в Бахмут са изглеждали слаби още преди шест седмици.
Според оценката на Киев устояването в тези мрачни условия е задължително стратегическо условие за забавянето на руската армия, докато Украйна прегрупира и подготви армията си за предстоящата контраофанзива, отбелязва "Ню Йорк таймс", цитирани от БТА.
Бахмут вече е почти напълно разрушен, а украинският заместник-министър на отбраната тази седмица го сравни с опустошения от войната сирийски град Алепо.
Украинската армия прилага скъпоструваща стратегия, за да се задържи в Бахмут. Непрекъснато се изпращат малки групи войници в тежките условия на близки градски боеве, разположени са и хиляди военнослужещи, които да бранят подстъпите към западната част на града, обобщава американският вестник.
Недостигът на боеприпаси на украинските сили вече е толкова сериозен, че някои артилерийски подразделения могат да стрелят само веднъж или два пъти на ден, пише в днешния си брой британският в. "Tелеграф".
Според в. "Вашингтон пост" на 59-а моторизирана бригада в Източна Украйна е позволено да изстрелва само два снаряда на ден срещу руските сили, като по-рано ограничението е било между 20 и 30 снаряда.
Президентът Володимир Зеленски заяви, че пролетната офанзива може да не започне, докато Киев не получи още оръжия от западните си поддръжници. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче е казал на украинското военно командване, че Западът просто не може да снабди украинските сили достатъчно бързо, отбелязва британският вестник.
Руските сили също се оплакаха, че изчерпват боеприпасите си, въпреки че според украински командири фронтовите части на руската армия имат по-добро снабдяване с артилерийски снаряди от войските на Киев.
"Многократно заявихме, че Русия не страда от "глад за снаряди" там, където е съсредоточила усилията си, докато ние имаме проблеми по фронтовите линии в Бахмут, Купянск и Лиман", заяви тази седмица Сергей Черевати, говорител на Източното военно командване на Украйна.
"За съжаление Русия все още разполага със значителен капацитет за атака срещу нашите позиции", допълни той.
Русия затегна закона си за наборната военна служба преди очакваната украинска контраофанзива, пише в днешния си брой британският в. "Гардиън".
Долната и горната камара на руския парламент набързо приеха закон, който значително ще затрудни избягването на наборна служба чрез автоматичното налагане на забрана за напускане на страната на регистрираните наборници, коментира вестникът.
Промените бяха прокарани без особено широки обществени дебати, а това засилва предположенията, че Москва планира обявяването на втора мобилизационна вълна – нещо, което Кремъл многократно отрече, отбелязва британското издание.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че промените имат за цел да подобрят системата за регистрация на военнослужещи и "няма нищо общо с мобилизация".
Законовите промени се разглеждат от много хора като опит на Москва да подсили дългосрочните перспективи на армията си и да попълни изчерпаните си войски. Руският министър на отбраната Сергей Шойгу по-рано предложи увеличаване на бойния персонал от 1,15 милиона на 1,5 милиона, припомня "Гардиън".
