Партия "Има такъв народ" вероятно ще загуби най-много гласове на третите за годината парламентарни избори, а БСП ще спечели най-много, показва най-новото проучване на "Алфа Рисърч".
То е проведено в периода 8-15 септември сред 1017 пълнолетни граждани.
Според него към момента склонни да гласуват на парламентарните избори са 51.7%, а на президентските 55.4%.
Според социолозите тези размествания могат да бъдат разглеждани като „пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46-ия парламент и специално, към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство”.
Най-големи щети търпи победителят от изборите на 11 юли - "Има такъв народ" (ИТН), към която имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват, партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процента спрямо резултата си от последните парламентарни избори и губи първото място.
То вече се заема от ГЕРБ с 21.1%, която не повишава резултата си, но запазва твърдите си привърженици.
Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в парламента, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, вкл. поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техният резултат надолу, констатират социолозите.
В тази ситуация БСП, които направиха доста опити за компромиси, повишават резултата си до 16.5%. Малко след левицата също затвърждавайки позициите си от месец юли, е "Демократична България" с 13.2%. ДПС запазва традиционните си – 9.6%.
Поради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ е на ръба за влизане в парламента с 4.1%. От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е "Възраждане" - 3.5%.
Непосредствено преди разпускането на парламента 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% - в президентските.
Проектът на Кирил Петков и Асен Василев
Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в настоящите електорални нагласи, смятат в "Алфа Рисърч" – отлив на избиратели, прегрупиране, засилване на конформизма, като реакция срещу радикализацията на политическите партии.
Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за нови политически проекти.
Първото тестване на проекта на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев в проучването показва, че двамата разполагат с потенциал от 8-9% от твърдо решилите да гласуват.
"На тази база може да се смята, че този проект категорично се цели в резултат не по-малък от „десетка“, но дали ще запази това ниво, или ще бележи по-големи флуктуации надолу или нагоре, ще зависи от поне няколко ключови фактора – политическата плътност и интегритет на конкурентните политически сили, усещането за автентичност на новата партия и от това как този нов звезден отбор ще си партнира и подава топката с президентския отбор", посочват социолозите.
Според социолозите появата на проекта вещае няколко труса в сега действащите политически субекти: най-голяма се очертава щетата за ИБГНИ, която идването на бившите министри потапя под бариерата. На второ място, засилва и без друго започналата ерозия в ИТН, която може да падне до трета или четвърта позиция. На трето, прекъсва възходящият тренд при "Демократична България". И на четвърто, може да разклати периферията на системните партии.
