Ирина Гигова
Чудесно е да отвориш нова страница в живота си, когато си затворил старата с любов и мир. По време на церемонията за връчването на наградите „Златен кукерикон" се разбра за поредния звезден трансфер в Сатирата - шеметната Албена Михова вече е част от най-веселата столична трупа след силните си сезони в Малък градски театър „Зад канала". Актрисата беше нещо като домакиня на шоуто: строяваше младоците, обявяващи лауреатите, и незабавно телефонираше на „баща" им, директора Калин Сърменов, ако не слушат. Някои сега се обръщат към нея с „Майко!" дори извън сцената и тя се бои да не я „закрепостят" към тоя прякор. Опасност обаче няма, защото Албена е хамелеон с много лица.
Михова нарича новите си колеги свежари и се радва на първите последствия от поканата да се присъедини към тях. Тя е сред избраниците на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски и от другата седмица започва с него репетиции в комедията на Сами Файед „Как се обира банка". „Напуснах Малък градски театър просто защото исках нещо ново да ми се случи. Няма друга причина - нито съм се карала с някого, нито съм пречила на някого", твърди актрисата. Тя си обича партньорите отвъд Канала и продължава да играе в представленията си там, а те не са никак малко: „Ритъм и блус" - 1 и 2, „Балкански синдром", „Приятелки мои", „Скъперникът", „Болница накрай света", „Човекоядката"...
Чаровната блондинка винаги е пленявала зрителите с неустоимия си талант да разсмива, но, парадоксално, досега не е имала предложения от Сатиричния театър, макар да се е разписала на сцената му още като студентка - в спектакъла „Януари" на легендарния Стоян Камбарев. Мечтала си е да е част от екипа на най-изявените комедианти, но онези, които се изреждат на шефското кресло през годините, сякаш така и не я забелязват. „А може би е трябвало време, за да узрея и като личност", предполага тя. Е, вече е забележима и забелязана.
Албена Михова си спомня, че винаги е минавала за веселячка. „Но не мога да кажа, че съм била душата на компанията, защото, особено в НАТФИЗ, всички искат да са „душата" - затова са там. Много такива „души" като се съберат, всеки се бори да покаже своите достойнства. Така сигурно са изпъкнали и моите комедийни качества", разсъждава тя. А съдбата в ранната й младост не се оказва благосклонна към нея и се опитва да изтрие усмивката от лицето й: на 15 години варненката остава кръгъл сирак. Налага се да работи по заведения, за да се препитава. Тогава приповдигнатата веселост се превръща в нейна защитна реакция. „Навярно съм се опитвала да се спася по някакъв начин от мъката си, като се усмихвам повече навън. Вкъщи аз си знам какво ми е било. И досега у мен винаги има някаква прикрита тъга", откровена е Албена. И добавя: „Но ние, актьорите, не можем да товарим хората с личните си проблеми, нямаме право. Нашата цел е да ги радваме."
Михова освен смешна може да бъде романтична и вглъбена. Неведнъж е забавлявала своите почитатели и като отлична имитаторка на различни публични персонажи в популярни тв формати - „Бай брадър", „Пълна лудница", дебютния сезон на „Като две капки вода". В Италия и някои други страни например изпълнители с подобна хамелеонска дарба са високо в артистичната йерархия и лежат на тези лаври с десетилетия, ала тук не е точно така. „За съжаление, това не е постоянна заетост. Нещата бързо се изхабяват и омръзват, предаванията не могат да издържат дълги години. Често са и недооценени, смятат ги за халтура. Много хора не разбират от хумор, затова се получава така", казва актрисата. Тя е категорична, че за всеки от образите, минали през „скенера" в главата й, е полагала подобаващи усилия, за да е достоверен, ето защо всеки от тях й е ценен, а Сашка Васева и Кичка Бодурова си ги брои за особено сполучливи. „Всичко, което влиза в професията, ми доставя удоволствие - играя, пея, танцувам. С това разнообразие актьорът някак си се „храни". Затова смених и театъра, емоциите там малко се бяха поизяли", връща се пак на темата Албена. Но отчита и факта, че „Зад канала" е имала безброй невероятни приключения на сцената и зад кулисите - ако седне да ги разказва, няма да й стигне денят. „Голям гаф беше на премиерата на „Приятелки мои" - спектакъла на Теди Москов по филм на Марио Моничели. Така се бяхме захласнали, че пропуснахме цяла сцена и никой от нас, актьорите, не беше забелязал. А след това Теди ни вика: „Браво, бе! Вие нормални ли сте?!" Ами много се бяхме заиграли с другите сцени и помислихме, че тази вече сме я минали. Голям смях падна", спомня си Албена.
На нея й се правят и драматични героини, любопитно й е да опита и нещо по-сериозно. Виж, моноспектаклите не я привличат: „Честно казано, четири пъти съм отхвърляла предложения за моноспектакли, не ми е интересна тая форма, скучна ми е. Тези представления трудно се продават и бързо падат - хората обичат да има повече актьори, декори, цветност. А и не ми е приятно да съм сама на сцената - предпочитам да съм с партньори, с които да се забавляваме." В живота обаче, след толкова много лица около нея по време на представления и репетиции, често изпитва нужда да се усамоти, да си почине от многото приказки, от оценките на вечните „разбирачи".
Похвалите от колеги, разбира се, не влизат в категорията на досадното бръщолевене. Най-паметни за нея са получените от известния сръбски режисьор Дино Мустафич и от Мариус Куркински. „Когато Мустафич поставяше „Болница на края на света" на Христо Бойчев, някой явно му беше казал, че съм завършила „Кукли" и че не умея да играя всичко. Но той се убеди, че не е така, чак ми целуна ръка накрая. Каза: „С много актьори съм работил в чужбина, вярвай ми, Албена, ти си голяма актриса, благодаря ти." Никой дотогава не ми беше говорил по този начин", и до днес се вълнува Михова. Когато работи с нея, Мариус пък само затваря очи и повтаря: „Много добре, много добре." На нея това й е достатъчно. „Няма такъв актьор в България, за мен той е най-големият. Уникален е, никой друг не е успявал толкова тънко да хване българския дух. И като режисьор е явление. Може не всичките му спектакли да са еднакво успешни, но актьорите го боготворят и никога няма да го предадат", категорична е Албена.
В момента зрителите могат да гледат актрисата усмивка и в сериала на Нова тв „Полицаите от края на града". „За първи път държим оръжие, правим хайки. В началото, като ме изтъпаниха на стрелбището, се уплаших - нали не мога да стрелям. После станах отличничка. Много е смешно, вживяваме се като децата, когато си играят с пушки", разказва атрактивната тв униформена. Екранната полицайка Маргарита Желева обяснява, че задачите им не са толкова прости, колкото изглеждат: на комедийните звезди във филма им се налага да изведат дадени реални ситуации до абсурд.
Синът на Албена Михова - Мартин, също вече има в CV-то си участие в сериал, макар да е все още абитуриент. За кратко тя го беше „дала назаем" на Елена Петрова и Кирил Ефремов като най-големия син в тяхната многодетна фамилия от „Ние, нашите и вашите". Тази есен Мартин, като майка си навремето, ще кандидатства „Кукли" в НАТФИЗ заедно с две от момичетата от актьорската школа, която Михова от няколко години развива. Убедена е, че ще ги приемат, защото и тримата са отлично подготвени.
