Наследствеността е често дискутирана тема, много се говори за това какви качества от кого е наследил всеки един от нас – от цвета на косата и очите до умствените му заложби. Научните изследвания обаче са категорични – ако един човек е интелигентен, то трябва да благодари на майка си. Редица научни публикации са разкривали връзката между интелигентността и наследяването й от майчината хромозома Х. Както е известно, докато жените имат две хромозоми Х, мъжете имат само една. А сред учените е разпространено убеждението, че различните гени се държат по свой собствен начин в зависимост от различни фактори. Така се оказва се, че генът, който е отговорен за интелигентността ни се активира само когато е наследен от майката. Възможно е той да бъде наследен и от бащата, но

в такъв случай няма да се прояви при детето

Съществуват и други гени, които при наследяване от майката губят своето действие, но ако са наследени от бащата, се активират. Първите проучвания за наследяването на интелигентността са правени около 1984 г. от екип от Университета в Кеймбридж. Тогава учените изучават еволюцията на човешкия мозък и установяват, че майчините гени, които наследяваме, играят ключова роля в развитието на тази част от мозъка, която отговаря за умствените ни способности. За период от няколко години екипът продължава изследването си в тази област. Учените създават изкуствени ембриони, следейки тяхното развитие в зависимост от броя гени, майчини или бащини, които ще наследят. Ембрионите, при които майчините гени надделявали, имали по-голяма глава и мозък, но по-малко тяло. Тези с повече бащини хормони пък имали по-малка глава и мозък и по-голямо тяло. В резултат на това изследване специалистите  установяват, че бащините гени отговарят за частите от нашия мозък, които се грижат за

чувството ни за самосъхранение

за агресивността ни, за репродуктивния инстинкт. Почти никаква връзка обаче не се открива между бащините гени и дяловете от мозъка ни, които отговарят за функции като интелигентност, логическо мислене, креативност и т.н. Още едно откритие в подкрепа на тази теория е това на група учени от Глазгоу, които установяват, че коефициентът на интелигентност на майката и нейните деца е почти идентичен. Други проучвания пък сочат, че грижата и вниманието, което една майка обръща на детето си, също оказва влияние върху развитието на мозъка на малките. Известно е също, че майките играят и голяма роля в развитието на комуникативните умения на своите деца. Този процес започва още от самото раждане и е изключително важно как майката ще общува с бебето си дори когато то все още не е проговорило.

Тренирайте мозъка си

За повечето хора мозъкът е основен орган, за който обаче не се замислят особено. Оказва се, че и той, както и тялото ни, има нужда от тренировки, за да бъде във форма и да ни служи добре. Известно е, че четенето на книги и  образователни дейности, като курсове например, увеличават познанията ни. Но освен тях има и други малки ритуали, които могат да подпомогнат интелектуалния потенциал на човек. Ето и някои неща, които бихте могли да направите, за да бъде мозъкът ви в добра форма.

Едно от тях са новите дейности, те

винаги са зареждащи за мозъка. Усвояването на ново умение или познание или дори само опитът да се пробваме в нещо, което не сме правили преди, носи допълнителен опит, който може някой ден да ни бъде от полза.

За записването на задачите ни през деня или в по-дълъг срок се говори често. Това наистина е добра идея, защото така се подобрява увереността, а оттам и интелигентността на човек.

Едва ли е изненадващо, че и начинът на хранене също влияе на мозъчната дейност. Така например и

збягването на преработени храни има положително действие върху нея. Трансмазнините имат

лошото свойство да влошават сериозно паметта

Затова режимът на хранене се оказва полезен не само за физическата форма и стройната фигура, но и за доброто представяне на работното място. Раздвижването също е не само от физическа, но и от психическа полза. Дори кратка серия от упражнения води до задействането на нервно-химични процеси и подобряване на притока на кислород към мозъка. А това съответно подобрява и мозъчната дейност. Наличието на светлина също е важно за начина, по който мозъкът работи. При работа в слабо осветена стая продуктивността може да намалее

с цели 30 процента.

Затова, когато имаме важна работа, трябва да си осигуряваме достатъчно светлина, която да подобрява фокуса и умствената дейност. Може да звучи изненадващо, но сред полезните за мозъчната дейност неща е и сарказмът. Изследване показва, че комуникацията с хора, използващи сарказъм, кара мозъка да мисли по-креативно, отколкото ако си казваме всичко право в очите. Важно е също така вниманието ни да не се раздвоява. Добре е задачите да се отхвърлят една по една, не да се вършат едновременно, защото в противен случай нито един от резултатите няма да е достатъчно добър, а мозъкът се уморява. Както и за други неща, свързани с доброто състояние на човек,

природата играе важна роля

за това мозъкът да е в добра форма. Една кратка разходка сред природата

увеличава с 50 процента шанса да намерим решение на проблем

, който ни затормозява. Природата възстановява способността човек да бъде креативен, а ефектът може да се усетим дори само след съзерцаване на снимки с пейзажи. И не на последно място, изследванията сочат, че възрастните, които правят секс по-често, се представят по-добре на различни тестове. Причината за това е в отделянето на допамин и окситоцин от време на половия акт и техния положителен ефект върху мозъчната дейност.