Фотографът Улрик Колет от Канада се е опитал да покаже във фотографиите си как генетическото родство влияе на сходството във външността на хората
В генетиката под наследственост се разбира свойството на живите организми да предават на своето потомство характерни особености на строежа и индивидуалното развитие. Във всекидневието казваме, че някой родител и дете са ,,като две капки вода" или че имаме очите, носа, косата или фигурата от майка, баща, баба, дядо или друг роднина. Подобно е и положението с характера - когато се вгледаме в нас, отбелязваме, че по определена черта на характера или реакция сме също като някой от роднините ни.
Въпросът с наследствеността силно ни интересува, когато го свързваме с черти от характера и поведението ни, които не харесваме, и с предразположения към различни заболявания. Доколко наследствеността ни определя? Можем ли да я променим? На тези въпроси ще се опитам да отговоря, но не чрез средствата на съвременната наука, а през погледа и разбиранията на даоските практики, за които вече писах.
Нека започнем от самото начало - от момента на нашето зачеване. Според даосите всеки човек има два рождени дни: вторият е моментът на нашето раждане, който на Запад смятаме като единствен, а първият е моментът на нашето зачеване. Те смятат, че моментът на нашето зачеване е от по-голяма важност. В този момент творческите енергии на двамата родители се сливат в едно цяло и създават живот. Този момент не е изолиран, а е с определен контекст. Нашите родители са с определено здравословно състояние, нагласи, разбирания и въобще - в точно определена и съвсем конкретна житейска ситуация.
Заченатото дете според даосите е съвсем чиста душа, необременена от грижите и обстоятелствата, в които се намират бъдещите родители. Първата реакция на двамата родители е първата програма, която детето получава. ,,О, не, отново съм бременна!", ,,Какво да правя? Бременна съм! Моментът въобще не е подходящ!" или ,,Бременна съм, как ли приятелят ми/съпругът ми ще го приеме?" - това са само малка част от реакциите на майката, които бележат началото на детето. Впоследствие към тези реакции се добавят реакциите на бащата и на всички останали. Част от бъдещето на детето вече е определено и към него вече има конкретни очаквания и нагласи. Разбира се, това не е всичко, но това е онази най-основна черта, която стои в дъното на нашата психика и по един неразбираем и дори неосъзнат начин влияе на целия ни житейски път.
Можем да разширим обстоятелствата и да видим в каква среда, каква епоха е заченато детето (мирно време, война, бедност, опасност, спокойствие...). А астролозите добавят и фактори като разположението на небесните тела. Важно е да се знае, че този момент е първият определящ момент за нас и за нашето развитие като личности, първата програма, която получаваме.
Рано или късно всеки от нас се превръща в своите родители
Еволюцията е процес на растеж, промяна и развитие, който води до това наследствени белези, които благоприятстват оцеляването и размножаването, да станат по-често срещани, а вредни или ненужни белези да станат по-редки. Пример за еволюционна промяна са кътниците, които наричаме ,,мъдреци" - те са зъби с дъвкателна функция, които излизат последни, и то в зряла възраст. Все повече хора се раждат без заложени зародиши на мъдреци и никога през живота си няма да имат такива зъби. Еволюцията е бавен процес и за него се изисква смяна на поколенията. Това означава, че ако не сме от поколението, при което се проявяват нови еволюционни черти, то в нашия живот може никога да не усетим еволюционните промени.
Това, което ясно усещаме и отчитаме от процеса на еволюция, е предаването на наследствените белези от нашите родители. Доколко наследствеността, с която идваме, определя нашето съществуване? С вързани ръце ли сме по отношение на характера ни, предразположенията ни към заболявания, щом веднъж сме ги получили в нашия генетичен код?
Даосите смятат, че ние сме комбинация от наследствените ни черти и възпитанието, което сме получили. Те казват, че ако водим начина на живот, който са водили нашите родители, тогава е почти сигурно, че ще се проявят наследените от тях предразположения към дадени заболявания.
Да вземем за пример родител, който има диабет от този тип, който се проявява преди всичко при затлъстяване. Родителят не обича да се движи и обича да си похапва. Детето наследява предразположението към болестта и от родителите си заучава хранителните навици и застоялия начин на живот. Шансът да се прояви заболяването е голям.
Не толкова явно, но по подобни механизми заучаваме схемите на поведение и предразсъдъците от нашите родители. Даосите казват, че каквито сме като хора, такива ще сме и като родители. Отговорност на родителя е какво ще предаде на своето дете.
Какво и как можем да променим?
Основните неща, които сме научили, са се случили в най-ранна детска възраст, че дори и преди раждането ни, както видяхме. Не сме имали избор да ги приемем или отхвърлим, а сме ги получили наготово. Типа нервна система, който сме наследили, чертите на характера, с които сме дошли, не можем да променим. Но връзката им с нашето поведение и начинът, по който се проявяват, подлежат на промяна. Много трудна промяна, но възможна. Макар и впоследствие ние можем да направим ревизия на това, каквото сме получили от нашите родители.
Даосите смятат, че има много тясна връзка между нашата физическа наследственост и нашите качества. Например, ако се родим с по-слаб далак, ние сме предразположени към повече тревожност и недоверие. Това ще повлияе на бъбреците и ще предизвика страх. Страхът от бъбреците ще засили склонността на сърцето да произвежда омраза. Омразата пък ще разбалансира белите дробове и ще предизвика тъга и депресия. Белите дробове ще повлияят на черния дроб и ще доведат до генериране на повече гняв и ревност.
Ако прибавим към това и родител, чието поведение и реакции са силно тревожни, то тогава е много вероятно детето да прояви своето предразположение, което е подсилено от модел на поведение. А този модел на поведение, ако бъде затвърждаван и следван с години, може да доведе до заболявания.
Добрата новина е, че този порочен кръг може да бъде обърнат: Ако повлияем добре и балансираме най-слабата система, тогава тя ще повлияе на всички останали и ще обърнем процеса. Далакътът ще "произвежда" честност и откритост вместо тревога и недоверие. Белите дробове ще се включат със смелост, бъбреците с нежност, черният дроб с доброта и щедрост, а сърцето с любов, радост и щастие. Балансирането на нашите емоции и енергията на нашите жизнени органи е първата стъпка, чрез която можем да променим своите предразположения и вредни навици, смятат даосите.
Всичко това се постига от две практики: вътрешната усмивка и шестте лечебни звука.
Те не спират дотук. Като работим върху емоциите, които са на повърхността, ние можем да достигнем и до моделите на поведение и автоматизираните реакции, които сме научили от своите родители, за да ги променим. Чрез физически упражнения, дихателни и медитативни практики можем да стигнем дори до онзи момент, в който сме получили първото си "програмиране". Звучи фантастично, но, от друга страна - предпочитам да мисля, че ние като хора имаме повече възможности, отколкото си представяме, че имаме, вместо да поддържам убеждението, че нищо не зависи от мен самия.
А ето и конкретната практика, чрез която можем да направим това:
Дишане ветрило. Тази практика е полезна за изпълнение преди сън и е изключително добра в комбинация с лечебните звуци. Практиката е съвсем проста и лесна за изпълнение:
Практикува се седнал, с изправен гръб. Главата се извива водоравно надясно, брадичката сочи дясното рамо. Започваме да поемаме въздух и заедно с това вдишваме, докато брадичката ни започне да сочи лявото рамо. След това издишваме по обратния път. Все едно разгъваме и сгъваме едно ветрило, ако си представим движението на главата ни, погледната отгоре. Това е движението.
Ето целта на практиката: заедно с дишането започваме да си припомняме събитията от изминалия ден, като започнем от отварянето на очите сутрин до момента, в който сме седнали, за да изпълняваме практиката. Ще се изненадате колко лесно става това и как образите на различни събития сами напират да излязат. Целта е да се освободим от емоциите, които сме натрупали през изминалия ден. Те са все още пресни и не са потънали в нас, затова лесно можем да ги извадим на повърхността. Вдишването служи, за да си върнем енергията, която сме изразходили през деня, а издишването служи, за да "заличим" събитието, т.е. то да не ни влияе повече.
Съвет: Преди да започнете с припомнянето на събитията от деня, изпробвайте движението, докато свикнете с него. Оставете дишането да определя скоростта на движение на главата и няма да се задъхате.
След като мислите и емоциите са изкарани на повърхността, подсилваме ефекта от практиката с лечебните звуци, за да изкараме топлината и емоциите от тялото и да ги трансформираме в положителна енергия.
С времето и практиката насочваме вниманието си не само към събитията от отминалия ден, а и към такива от нашето близко и далечно минало. Най-важното при тази практика е да бъдем безпристрастни наблюдатели. По този начин ще се видим сякаш ,,отстрани". Този поглед ще ни позволи да осъзнаем моментите, в които сме научили или затвърдили всеки нежелан навик или схема на поведение.
Промяна на ДНК?
Даосите са стигнали още по-далеч. Те твърдят, че ако човек балансира своята вътрешна енергия, ако успее да се отърве от емоционалните шаблони на поведение и лошите навици, то той е само на една крачка от това да промени своята цялостна съдба. Те наричат това "освобождаване от родовата история", което не е нищо друго освен освобождаване от предразположенията към болести, които сме наследили от нашите родители. Това е промяна на нашата ДНК. Възможно ли е това? Както вече написах, личната ми позиция е тази на човек, който не вярва сляпо, но предпочита да смята, че има избор и че човешките възможности са много по-големи, отколкото това е прието в обществото. От моя опит мога да споделя, че даоските практики са много семпли и лесни за заучаване. Специално началните практики като лечебните звуци и вътрешната усмивка действат безотказно.
Основен принцип в даоските практики е "Нищо да не се приема на доверие". Пробват се, човек преценява дали и как му действат, дали постига обещания резултат. Щом началните практики дават резултат, възможно ли е и по-напредналите практики, чиито резултати ни звучат фантастично, също да са толкова ефективни?
Погледнати през призмата на евюлюцията, даоските практики са система за личностно развитие, която ни обещава евюлюционно развитие в рамките на нашия живот. Може би си заслужава да се разбере от личен опит. Какво мислите?
