За много жени бурката е защита от мъжките погледи
Самим (името му е сменено) e преводач в Кабул. Често работи с чужди журналисти - организира срещи и интервюта. Мечтата му е да стане журналист и фоторепортер и от време на време пише и снима за различни сайтове. Обожава поезията.
В богатата си биография, въпреки че още не е навършил 30 г., младият пущун от провинция Газни има три години "стаж" при талибаните. Между 2003 и 2006 г. обикаля с тях различни краища на Афганистан - Кандахар, Хост, Газни, Пактика и Кабул, за да заснема на видео акциите им за пропагандни цели. Твърди, че не е убивал... Ходил е на училище една-единствена година през живота си. Работил къде ли и какво ли не из различни краища на Афганистан и Пакистан. Сам се научил да чете и пише, сам се записал на курсове по английски и днес е много добър. Активно сърфира в интернет, интересува се от всичко по света... Дълбоко вярващ е - не пропуска нито една от 5-те молитви, изучава Корана... Обеща ми един ден да напише сценарий за филм по живота си - Холивуд ще го лапне като топъл хляб.
Самим отива при талибаните по "идейни съображения", твърди днес - вярвал в чистата ислямска република. Напуснал ги, защото се разочаровал. "Лош мениджмънт, не ги беше грижа за цивилните, нямаха ясна идея какво би трябвало да бъде едно истинско ислямско правителство,
наемаха крадци и наркомани
лаконичен е той и добавя: "Атакуваха както конвои на чуждите войски, така и афганистанските сили."
Днес талибаните контролират много населени места, особено в южните пущунски провинции. Централната власт, пратена от Кабул - губернаторът, представителите на министерства, полицията и армията, най-често са в по-големите градове. И от това, което ми разказваха хора, чиито семейства живеят в контролираните от талибани места, не звучи сякаш има някакъв гигантски проблем. Напротив - казват, че редът е по-добър, а правосъдието - бързо, право и ефективно. Разбира се, и военните сблъсъци са по-чести.
Самият Самим се разхожда с дълга за кабулската мода брада и носи традиционните дрехи шалвар камиз. Казва, че ако си скъси брадата и обуе модни дънки и риза, няма да може да припари до дома си в Газни. Ще стане жертва на талибаните. Баща му и братята му са притеснени, че той работи с чужденци, смятат, че може да стане цел на бившите си съратници. Питам го кои в крайна сметка са талибаните и как функционира цялата организация. Та - твърди Самим - талибаните събират личния си състав изцяло на идейна основа, от доброволци. Момчета, пратени в редиците им със съгласието на семействата. Обучават ги и ги хранят. Не им плащат. А храната събират от доброволни дарения. Ролята на талибаните в селищата, които управляват, е, че контролират сигурността - почти няма кражби и други битови престъпления, твърди Самим. Когато има някакъв спор - било то за земя, било фамилна или племенна свада, убийство и пр., талибаните вземали бързо и справедливо решение. Също така
талибаните явно са еволюирали
- вече се грижат за образованието на децата - контролират дали учителите си вършат работата (предполагам, следят дали ислямът се преподава според техните разбирания в мъжките училища).
Според Самим главният враг за талибаните са чуждите войски. Тяхно главно условие да седнат на масата на преговорите с правителството в Кабул е всички чужденци да се пръждосват. Тутакси. Затова и пропагандната част от дейността им е свързана с това да убеждават хората да не помагат на чужденците. А оръжието идвало от чужди спонсори... Кои са те - не смее да твърди.
Самим казва, че талибаните имат паралелни структури на властта във всяка област - губернатори, съдии, районни шефове... чиято работа е да ръководят движението, както и да знаят точно какво се случва. Доколко всички командири на партизански отряди следват указанията на централната власт/власти обаче не е ясно. Според анализатори има поне два центъра на талибанската власт, и двата в Пакистан - в Квета и в Северен Вазиристан.
В последно време бунтовниците стават все по-силни - докато в първите години след "прогонването" им атентатите в Кабул, особено самоубийствените, бяха истинска рядкост, 2010 г. бе обявена официално за най-смъртоносната и за чуждите войски в страната, и за цивилните, загубили живота си в резултат на военните действия. 711 чужди военни, от които
498 американци, загинаха в Афганистан
през м.г. Цивилните жертви са 2400, а загиналите афганистански войници и полицаи - над 1000.
За повечето анализатори не съществува военно решение на конфликта - талибаните няма как да бъдат окончателно и безвъзвратно победени, защото те са органична част от афганистанското общество. Самият президент Хамид Карзай нееднократно е казвал, че те са "братя афганистанци". Затова и може би единственият начин да се сложи край на кървавата война е те да станат част от политическата система.
През 2010 г. Ричард Холбрук, покойният вече архитект на Дейтънското споразумение, което сложи край на войната в Босна, каза, че е време за разговори с талибаните.
Последното дипломатическо назначение на Холбрук бе именно специален представител за Афганистан и Пакистан, а последният му успех на това поприще - да види, че съветът му е приет.
Разговори има. И между хората на Обама и талибаните, и между правителството в Кабул и бунтовниците. Какво се случва на тях... не е публично известно. Кой какви компромиси ще трябва да направи най-накрая също е рано да се предскаже.
Цели на преговорите биха били поне част от водещите фигури сред талибаните да прекъснат връзките си с "Ал Каида", да преустановят бойните действия и да се включат в политическия живот на страната, явявайки се на избори. Примерно да заемат мястото на крайната десница. А основната тежест на преговорите трябва да се изнесе от Карзай и правителството, смятат във Вашингтон, САЩ да играят само поддържаща роля - за статута на талибанските затворници в американските арести и за приемането на талибаните от международната общност.
Мненията на афганистанците са разделени по въпроса дали талибаните трябва да станат част от политическата система. Все пак повечето хора са съгласни да ги приемат, но само и единствено ако религиозните бойци са готови да приемат безусловно конституцията на Афганистан.
Преговорите са също толкова рисково занимание, колкото и войната. При техен провал резултатът може да е
жестока гражданска война
на етническа основа - талибаните получават подкрепата си основно от пущунските племена, а въоръжените групи, които са антиталибански, са основно от непущунските племена. Точно от такъв сценарий се страхуват много от приятелите ми в Кабул - че при оттеглянето на САЩ от страната местните играчи ще повторят случилото се след прогонването на СССР.
В пъзела не бива да бъде забравян и един от най-важните играчи - родината майка на талибаните Пакистан и печално известната й шпионска централа ИСИ, която е обвинявана във финансиране и въоръжаване на бойни групи в Афганистан, чрез които постига собствените си цели в страната...
Който и афганистанец да попитате - пущун или непущун, ще ви каже, че Пакистан е виновен едва ли не за всички беди в Афганистан. Ако светът се справи с Пакистан - в Афганистан ще има мир! Разбира се, продължават те, Иран, Индия, Русия, Узбекистан и Китай също имат своите интереси и се опитват да се месят.
Докато ги слушам, разбирам на какво се дължи кърваво спечеленото прозвище на Афганистан като "гробницата на империи"...
