След като навърши 60 години през май, Денис Родман призна, че той и феновете му са изненадани, че е достигнал до тази възраст. „Изненадан съм, че все още съм тук, защото много хора мислеха, че ще умра на 40, 45, 50, 55", сподели известният в миналото баскетболист. Стигнах до 60 и си помислих: „Уау, все още съм тук. Някой има ръка на рамото ми и ми казва, че имам какво да правя за хората на този свят“, сподели Родман. Баскетболистът с прякор "Червей" беше супер успешен на баскетболните игрища като част от известните отбори на Детройт Пистънс и Чикаго Булс. Винаги обаче беше известен със своя бурен личен живот, любов към алкохола и луди купони. "Животът ми е цирк, а годината ми е 365 дни хаос. Не планирам нищо и така ми харесва. Дори Сатаната не знае какво ще измисля следващия път", каза преди време отчаяният и обезверен Денис Родман. Скоро след това беше намерен да спи в колата си с пистолет в ръка. Но за радост не се е осмелил да дръпне спусъка. Няколко години по-късно се превърна в една от суперзвездите на НБА и в един от най-разпознаваемите спортисти на в света изобщо. Има и връзка с най-известната певица на планетата и беше важна част от един от най-добрите отбори в историята на Асоциацията. Проблемите на Родман започват още от детството и го следват неотлъчно през целия му живот. Определено една от най-големите психологически травми му нанася собственият му баща, който напуска семейството, когато Денис е само на три години. Момчето расте с майка си и двете си сестри и му липсва мъжка опора и възпитание. Със спорта също се получава трудно. В училище харесва баскетбола и играе в отбора, но съвсем не е сред звездите му. Големият му проблем е ниският му ръст, който не му позволява да се конкурира с най-добрите. Майка му обаче го насърчава да не се отказва. И майчиният инстинкт се оказва безпогрешен. Денис завършва колеж и на 25 години стига до НБА, като първият му отбор е Детройт Пистънс. В лицето на старши треньора на "буталата" Чък Дейли той най-накрая открива мъжко рамо, на което да се опре, уважение и бащинска топлина. Това му помага да се отпусне и да разкрие таланта си. Именно в Детройт Родман става звезда. На два пъти печели наградата за най-добър гард и слага на ръката си два шампионски пръстена. Личният му живот също влиза в глух коловоз. Бракът му се разпада бързо. В един момент Родман започва да не вижда смисъл да живее. Мотивацията му е под критичния минимум и страшни мисли обсебват съзнанието му. На 12 февруари 1993 г. Денис пише предсмъртна бележка, взима пистолета си и се заключва на паркинг в колата си. Остава най-страшното - да натисне спусъка. Но както признава по-късно, страхът не му позволява да направи последната крачка към пропастта. "Един ден написах бележка и отидох на паркинга пред нашата зала. Имах разрешение да нося огнестрелно оръжие и го взех със себе си в колата. Държах оръжието в ръцете си и го гледах. Това нямаше нищо общо с баскетбола. Беше свързано единствено с любовта, която търсех и която внезапно ме беше напуснала. Толкова исках да бъда обичан. По някое едно време зазвуча парче на Pearl Jam, а после още едно и още едно. Заспах, слушайки песните им. Когато се събудих, видях полицаи около колата. Не знаех какво става и напълно изключих, че имам пистолет в ръцете си. Изведоха ме от колата и това е краят на историята. Вместо да напусна този живот, реших, че ще премахна човека, който ръководеше действията на онзи Денис Родман. Тогава си казах, че ще живея този живот както искам и ще бъда щастлив. Убих човека, който не исках да бъда", разказва Денис в автобиографията си.