През 1962 г. командир на съветска подводница почти нарежда изстрелване на ядрена ракета, показват наскоро преведени доклади, като съвременните паралели със ситуацията над Украйна са твърде ясни. Той се паникьосва и е близо до изстрелването на ядрено торпедо по време на кубинската ракетна криза преди 60 години, след като бил заслепен и дезориентиран от агресивната тактика на САЩ, пише в документите. Много историци са съгласни, че 27 октомври 1962 г., известен като „Черната събота“, е бил денят, най-близо до ядрена катастрофа, след като американските сили налагат блокада на Куба, за да спрат доставките на съветски ракети.
В същия ден шпионски самолет U-2 е свален над острова, а друг изчезва над Сибир. Шест десетилетия след „най-опасния ден в света“, разкритието от миналата седмица, че руски военен самолет е изстрелял ракета близо до британски самолет за наблюдение Rivet Joint над Черно море, отново засили опасенията, че погрешни изчисления или инцидент
могат да предизвикат неконтролирана ескалация.
През октомври 1962 г. САЩ изпращат своите сили да преследват съветски подводници, опитващи се да преминат през „карантината“, наложена на Куба. Най-опасният момент идва, когато една от тези подводници, B-59, е принудена да изплува късно през нощта в Саргасово море, за да презареди батериите си и се оказва заобиколена от американски разрушители и самолети, кръжащи над тях. В наскоро преведен разказ на събитията, един от старшите офицери на борда, капитан втори ранг Василий Архипов, описва сцената. „Прелитане на самолети само на 20-30 метра над бойната кула на подводницата, използване на мощни прожектори, огън от автоматични оръдия (над 300 снаряда), хвърляне на дълбочинни бомби, разрязване пред подводницата от разрушители на опасно малко разстояние, насочване на оръдия към подводницата“, спомня си Архипов, началник-щабът на 69-та бригада.
Според разказа, даден за първи път през 1997 г., командирът на подводницата Валентин Савицки, изпуска нервите си. Архипов твърди, че един от американските самолети е „включил мощни прожектори и е заслепил хората, така, че ги боляха очите“. „Беше шок“, обяснява той. "Командирът физически не можеше да дава никакви заповеди, дори не можеше да разбере какво се случва." Имаше риск, добавя Архипов: „Командирът можеше инстинктивно, без да замисля, да
нареди „аварийно гмуркане“;
тогава след потапянето въпросът дали самолетът е стрелял по подводницата или около нея нямаше да дойде в главата на никого. Това е война.” В своя разказ Архипов омаловажава ролята си и колко близо е бил командирът на подводницата B-59, Савицки, да изстреля единственото торпедо с ядрена глава. Въпреки това Светлана Савранская, директор на руските програми на Националния архив за сигурност, интервюира друг командир на подводница от същата бригада, Рюрик Кетов, който казва, че Савицки е бил убеден, че те са атакувани и че войната със САЩ е започнала.
Командирът изпада в паника,
призовавайки за „спешно гмуркане“ и за подготовка на торпедо номер едно с ядрена бойна глава. Въпреки това, тъй като сигнализиращият офицер пречи, Савицки не може веднага да слезе по тясното стълбище през бойната кула. През тези няколко момента на колебание Архипов осъзнава, че американските сили по-скоро сигнализират, отколкото атакуват. И умишлено стрелят към страната на подводницата. „Той се обажда на Савицки и каза: „Успокой се, виж, те сигнализират, а не атакуват, нека да дадем сигнал обратно“. Савицки се обръща назад, вижда ситуацията и нарежда на офицера-сигналист да сигнализира обратно“, каза Савранская.
Тя добавя, че други двама офицери е трябвало да потвърдят всяка заповед от Савицки, преди
ядреното торпедо да може да бъде изстреляно.
На конференция в Хавана през 2002 г. Джон Питърсън, лейтенант на USS Beale, разрушителят, който е най-близо до руската подводница, разказва, че той и неговият екипаж са негодували срещу заповедите да използват само тренировъчни дълбочинни бомби, които предизвикали само силен взрив. Така че те натъпкали ръчни гранати в тръби от тоалетна хартия, които щели да задържат щифта няколкостотин метра, преди да се разпадне и да накарат гранатата да експлодира точно до корпуса на подводницата. Руският офицер от разузнаването на B-59, Вадим Орлов, пък си спомня, че преживяването било като да си в петролен варел, ударен с чук.
Офицерите и екипажът вече били изтощени.
Те били плавали чак от руския далечен север, в подводници, които не били пригодени за топли води. Вътрешните температури в двигателното отделение се повишили до 65 градуса по Целзий, с нива на въглероден диоксид няколко пъти над нормата и имали много малко питейна вода, спомня си Архипов. Инцидентът с Б-59 е само една от поредицата кризи през този ден. U-2 изчезва над Сибир, когато пилотът губи ориентацията. Заслепен от полярното сияние и подведен от неизправност на компаса близо до северния полюс. Някои реактивни прехващачи F-102 са активирани, за да защитят U-2, но съвместните началник-щабове, които издават заповедта за изстрелването им, не знаят, че те са били въоръжени с ядрени ракети като нещо естествено, след като нивото на тревога е повишено до Defcon 2. Минути по-късно обединените началници чуват, че друг U-2 е бил свален над Куба и предполагат, че това е умишлена ескалация от Москва. Всъщност заповедта е дадена независимо от двама съветски генерали в Куба.
Обединените началници също не знаят, че има
80 ядрени бойни глави на ракетите,
които вече са в Куба, когато дават своята препоръка на САЩ да извършат въздушни удари и след това да нахлуят в Куба. Препоръката е отхвърлена от президента Джон Кенеди, тъй като преговорите със съветски представители, някои от тях в китайски ресторант във Вашингтон, напредвали, което в крайна сметка довежда до изтеглянето на съветските ракети от Куба, докато американските ракети са изтеглени от Турция.
Том Колина, директор на политиката във фонда Plowshares, група за застъпничество за разоръжаване, каза, че Черната събота „ни напомня, че причината да се измъкнем от подобни неща в миналото е предимно късметът“. „Имахме добро управление, имахме добри мислители“, каза Колина, съавтор на The Button, книга за надпреварата в ядрените оръжия. „Но основно извадихме късмет в най-близките ситуации, в които
можехме да се включим в ядрена война.“
При инцидента над Черно море на 29 септември тази година два руски изтребителя Су-27 засенчиха самолет за електронно наблюдение Rivet Joint на Кралските военновъздушни сили и един от руските самолети изпусна ракета.
Руските военновъздушни сили разследват и твърдят, че това е резултат от техническа неизправност. Британските служители не са убедени, че това е злополука. Но прихванатите комуникации показват, че руските наземни контролери са били шокирани от случилото се, предполагайки, че ако това е
умишлена демонстрация на сила,
това е решение на пилота, а не заповед от Москва. Близката среща предизвика непланирано посещение във Вашингтон на 18 октомври от министъра на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс, за да координира отговорите в случай на грешни изчисления или случаен сблъсък между НАТО и руските сили. Колина каза, че опасността от бедствие ще остане, докато ядрените оръжия са част от военното уравнение. „Урокът, който трябваше да научим през 1962 г., е, че хората грешат и не трябва да комбинираме кризи с грешни хора с ядрени оръжия“, каза Колина. "И все пак ето ни пред това отново."
