На 15 ноември се навършват 50 години от смъртта на Жан Габен – един от най-големите актьори в историята на френското кино. Носител на престижни филмови награди и военни отличия за храброст, той остава в историята не само с незабравимите си роли и пронизващите сини очи, но и с участието си във Втората световна война, припомня БТА.

По повод годишнината музеят на актьора във френското градче Мериел представя изложбата „Жан Габен: войната не е кино“ (Jean Gabin, la guerre, c’est pas du cinéma). Посетителите могат да се потопят и в детството му чрез виртуална реалност, озвучена с гласа на неговия внук – актьора Алекси Монкорже.

От строителната площадка до големия екран

Жан Алексис Габен Монкорже е роден на 17 май 1904 г. в парижкия квартал Монмартър, но израства в Мериел, на около 35 километра от столицата. Родителите му са вариететни артисти, но младият Жан първоначално няма желание да следва техния път.

Работи като строителен работник и автомеханик, докато през 1922 г. баща му не го насочва към сцената. „Влязох в бизнеса на косъм“, спомня си по-късно актьорът.

Започва кариерата си във „Фоли Бержер“, а след това и в „Мулен Руж“, където попада под покровителството на прочутата певица и танцьорка Мистингет. Приема сценичното име Габен, което преди него е използвал баща му.

Дебютира в киното през 1930 г. и постепенно се превръща в една от най-разпознаваемите фигури на френския екран. Пробивът му идва с филмите на Жулиен Дювивие „Мария Шапделен“, „Бандера“ и „Пепе льо Моко“.

Следват емблематични роли във „Великата илюзия“ и „Човекът-звяр“ на Жан Реноар, както и в „Кеят на мъглите“ на Марсел Карне.

„Войната не е кино“

След окупацията на Франция от нацистка Германия Габен отказва да продължи кариерата си при новите условия. През 1941 г. заминава за Съединените щати, където се запознава с Марлене Дитрих. Двамата започват романтична връзка.

Въпреки перспективите за кариера в Холивуд, през 1943 г. актьорът решава да се включи във войната. Постъпва доброволно в силите на „Свободна Франция“ на генерал Шарл дьо Гол под истинското си име Жан Монкорже.

След обучение в Алжир се присъединява към Втора бронирана дивизия на генерал Льоклер. Става командир на противотанкова самоходна машина, въпреки че страда от клаустрофобия и страх от огън.

Участва в боевете в Елзас-Мозел, при устието на река Жиронда и в превземането на планинската резиденция на Хитлер „Орлово гнездо“ в Баварските Алпи.

За проявената храброст получава френските отличия „Военен кръст“ и „Военен медал“.

След края на войната отказва поканата да марширува по Шанз-Елизе заедно с бойните си другари. Не желае славата му на актьор да засенчи обикновените войници и загиналите на фронта.

Габен се завръща от войната с напълно побеляла коса. След демобилизацията си през 1945 г. отказва да играе повече военни роли, защото, както сам казва, „войната не е кино“.

Вторият живот на една легенда

Завръщането към киното се оказва трудно. „Беше трудно, затова го наричам моя тъмен период“, признава актьорът в интервю за френския филмов критик Робер Шазал.

Истинското му завръщане настъпва през 1954 г. с „Не пипай парите“ на Жак Бекер.

През следващите две десетилетия Габен изгражда нов екранен образ – на зрял, авторитетен и често суров мъж, зад чиято външна непреклонност се крият чувствителност и човечност.

Сред най-известните му филми от този период са „Френски канкан“, „Преминаване през Париж“, „Президентът“, „Сицилианският клан“, „Котката“ и „Двама мъже в града“. В някои от тях си партнира с Ален Делон и Лино Вентура.

Габен печели два пъти купа „Волпи“ за най-добра мъжка роля на кинофестивала във Венеция и две „Сребърни мечки“ на Берлинале. Удостоен е и със званието офицер на Ордена на Почетния легион за приноса си към френското кино и военните си заслуги.

През 1976 г. е поканен за почетен президент на първата церемония по връчването на наградите „Сезар“.

Човекът зад легендата

Извън снимачната площадка Габен предпочита спокойния живот. Любовта му към природата датира още от детството в Мериел, където израства край река Оаз.

При едно посещение на родното си градче с първата си съпруга Габи Басет той поставя шепа пръст в ръката ѝ, за да усети „колко хубаво мирише пръстта на Мериел“, разказва музеят на актьора.

Мечтата му да притежава земя се сбъдва благодарение на успехите в киното. Купува имение в Нормандия, занимава се със земеделие и отглежда коне.

Жени се три пъти. Последната му съпруга е Доминик Фурние, с която сключва брак през 1949 г. Двамата имат три деца и остават заедно до смъртта му.

Последният му филм е L'Année sainte на режисьора Жан Жиро.

Жан Габен умира от сърдечен удар на 15 ноември 1976 г. По негово желание прахът му е разпръснат в морето от борда на френски военен кораб.

„Никой не знае деня и часа“, често казвал актьорът – думи, които помнел от надпис върху кръст в родния му Мериел.