След края на осемдесетте години на миналия век със смяната на политическата система и отварянето на границите на страната се наблюдава постоянно увеличение на броя на българите, които напускат България и живеят в чужбина. Между 1946 и 1989 г., по време на комунистическия режим, миграцията основно е вътрешна и е насочена от селата към градовете вследствие на колективизацията в селското стопанство и индустриализацията. След демократичните промени - с отварянето на възможността за пътуване извън страната, все повече българи търсят по-добри условия за реализация в чужбина. Тенденцията се засилва с падането на визите през 2000 г., приемането на България в ЕС през 2007 г. и отварянето на трудовия пазар на ЕС за българите през 2014 г. Данните обаче започват от 2012 г., а за периодите преди това няма, пише „Капитал“. Само за последните десет години напусналите са над 344 хил. души. В това число влизат и временно завръщащи се сезонни работници и студенти, които учат в чужбина.
Данните от последното преброяване обаче показват, че успоредно с ръста на напускащите, в Родината се
увеличава и броят на завръщащите се в страната.
Нови данни на Националния статистически институт показват, че към 7 септември 2021 г. общо 354 138 лица са декларирали, че са пребивавали извън страната за повече от една година през периода между 1980 г. и 2021 г. и са се завърнали в Родината. Числото се базира на отговорите на респондентите по време на националното преброяване миналата година, но официални данни за това няма. Официално завърналите се в периода до последното преброяване са 314 285 - 88,7% от всички посочили, че са пребивавали в чужбина. Сред тях мъжете са 164 833 (52,4%), а жените - 149 452 (47,6%). Най-висок е делът на лицата на възраст 40-49 навършени години към 7 септември 2021 г. - 20%, или всеки пети от завърналите се в страната. Етническата структура на завръщащите се български граждани е сходна с етническата структура на населението - 84,5% от тях са се самоопределили към българската етническа група, 9,6% - към турската, а 2,3% - към ромската.
Най-много български граждани са се завърнали от Великобритания - 47 хил. (14.9%), след като страната обяви излизането си от Европейския съюз. Страната също така е една от предпочитаните дестинации за висше образование, а част от българските студенти остават там само по време на обучението си, коментира „Капитал“. По този показател следват Германия - 41 хил. (13,1%), Испания - 27 хил. (8,7%), и Гърция - 27 хил. (8,5%). Завърналите се от САЩ съставляват 4,2 на сто.
Пандемията пък обърна тенденцията
като през 2020 и 2021 г. завърналите се в страната български граждани са 49 377 души, които бяха повече от напусналите я, а прирастът на населението е бил на плюс от съответно близо 31 хил. и 13 хил. души.
Според данните сред завърналите се в България около 1/3 са се установили само в две области - София (столица) и Пловдив - съответно 26% и 10% от всички завърнали се български граждани. Най-нисък е този дял за областите Видин (1,1%) и Смолян (0,9%). Чуждите граждани, пристигнали в страната през наблюдавания период, са 39 853 лица. Мъжете са 15 808, или 51,3%, а жените - 15 030, или 48,7%. Преобладават гражданите на страни от Европа - 77,4%, и Азия - 17,8% от всички пристигнали в страната чужденци. Най-висок е делът на чужденците, установили се в областите София (столица) - 33,4%, Варна - 13,8%, и Бургас – 11,5%.
Вътрешна миграция
Въпреки че вътрешната миграция намалява спрямо външната, тя също остава висока. През последното десетилетие близо 369 хил. души са променили постоянното си местоживеене, като преобладава тенденцията хората да сменят областта и да се насочват към градовете. Най-много се местят хора на възраст между 25 и 34 години. Над половината от мигриралите в рамките на страната сменят един град с друг. Второто най-популярно направление пък е град - село. Причината е, че все повече хора търсят по-спокоен начин на живот, а пандемията ускори прехода към дистанционната работа и улесни този процес.
