След края на осемдесетте години на миналия век със смяната на политическата система и отварянето на границите на страната се наблюдава постоянно увеличение на броя на българите, които напускат България и живеят в чужбина. Между 1946 и 1989 г., по време на комунистическия режим, миграцията основно е вътрешна и е насочена от селата към градовете вследствие на колективизацията в селското стопанство и индустриализацията. След демократичните промени - с отварянето на възможността за пътуване извън страната, все повече българи търсят по-добри условия за реализация в чужбина. Тенденцията се засилва с падането на визите през 2000 г., приемането на България в ЕС през 2007 г. и отварянето на трудовия пазар на ЕС за българите през 2014 г. Данните обаче започват от 2012 г., а за периодите преди това няма, пише „Капитал“. Само за последните десет години напусналите са над 344 хил. души. В това число влизат и временно завръщащи се сезонни работници и студенти, които учат в чужбина.
Данните от последното преброяване обаче показват, че успоредно с ръста на напускащите, в Родината се
увеличава и броят на завръщащите се в страната.
