Едно от най-интригуващите престъпления в Италия през последните години е т.нар. криминале от „Олджата". Така беше наречено от медиите убийството на графиня Алберика Фило дела Торе през 1991 г. в римския богаташки квартал „Олджата". Години наред то пълни страниците на всички вестници, всеки от които предлагаше своя версия, вървейки по собствени следи. До баналната и лесна истина, че истинският убиец е икономът или човек от къщата й, се стигна чак след 17-годишни разследвания. През цялото това време обаче в италианските медии бяха изрисувани рояк сценарии за вероятния убиец, включващи от съпруга на жертвата до агенти на тайните служби и дори до серийни убийци. Нито една от версиите за заподозрените като убийци хора в крайна сметка не бе вярна.

Прочети още

Нито една италианска медия обаче не се отказа през всичките тези години да рови по свои следи и да пише за тях, тъй като има право да информира. В крайна сметка истинският убиец на 42-годишната графиня се оказа неин бивш служител, но до този факт се достигна едва през 2008 г. Дотогава журналистите, следящи случая, ползваха собствените си източници от следствието и търсиха убиеца и на хиляди километри разстояние от Рим. Ако чакаха официално прессъобщение на компетентните органи, какво ли щеше да узнае общественото мнение в Италия през тези 17 г.? А какво точно беше „престъплението от Олджата"? На 10 юли 1991 г. Рим тъне в жега. Всички във вилата на Пиетро Матей и Алберика Фило дела Торе са ангажирани в подготовката на вечерята за годишнината от сватбата им. Красивата 42-годишна графиня е в стаята си, а двете й деца си играят. В един момент едното от тях отива да почука на вратата на майка си, но тя не отговаря. Когато влизат в стаята, откриват тялото на графинята, потънало в локва кръв на мокета. Лицето й е покрито с чаршаф. Аутопсията по-късно разкрива, че тя е била зашеметена от удар с налъм по главата, а след това е била удушена с техника на филипинско отбранително изкуство. Както се оказва след 17 г., извършителят е бившият камериер на графинята филипинецът Мануел Уинстън, уволнен дни по-рано заради прекаляването му с алкохола. Мануел успял да влезе в къщата и да се прокрадне до стаята на Алберика, за да открадне скъпоценни бижута, незнаейки, че тя е в банята. Излизайки от нея, тя се озовала пред камериера си, който, уплашен, я ударил с чехъл, а после я удушил и избягал през прозореца. Веднага след новината за убийството журналистите заговориха за близък съсед, но също и за самия филипинец като за вероятни убийци според подхвърлените версии от следователите. Тази истина обаче изглеждаше за всички прекалено банална. Затова се тръгна по невероятно объркани следи, тъй като се оказа, че хора от фамилията са свързани с черни фондове на тайните служби. Медиите заговориха за сметки в швейцарски банки, бивша детегледачка беше разпитана в Австралия и най-вече

беше заподозрян като поръчител на убийството мъжът на жертвата, въпреки че той разполагаше с желязно алиби.

В продължение на 17 г. италианските медии осъмваха непрекъснато със заглавия от рода на „Обрат в криминалето от „Олджата", предлагайки най-новата версия по случая. Може би единствено новините за поредните правителствени кризи в Италия могат да се конкурират по брой заглавия на първа страница. Със сигурност няма друг криминален случай с повече на брой неофициални версии за убиеца и нито една от тях не беше пропусната от медиите. Едва след повторното отваряне на делото „Олджата" през 2007 г. прокурорката реши да занули всички възможни версии и да започне от началото. Така се стига до превеждането на никога непреведените дотогава подслушани телефонни разговори на филипинския камериер, в които той признава за убийството. Междувременно се разбра, че той никога не е напускал Рим и че му се е родила дъщеря, която кръстил на графинята. Когато отидоха да го арестуват, след два разпита той призна за убийството.