графика ,,24 часа”
Четвърт век за един човешки живот си е сериозна годишнина. Затова и 25-те години от края на комунизма в България е напълно подходящ повод да се направи равносметка - какво постигнахме българите, какво загубихме; кое е добро, кое е лошо; защо мнозина все още живеят с носталгия по ,,онова" време?
Тъй като с хубавото човек бързо свиква, днес едва ли са много онези от живелите в социалистическа България, които се замислят колко малко, но затова пък бедни и сиви бяха магазините тогава. Работеха само през деня, затова след работа бе невъзможно човек да си купи каквото и да е. По рафтовете имаше повече прах, отколкото продукти, а бананите се продаваха само около новогодишните празници. Социализмът произвеждаше дефицити на всякакви стоки - леща, боб, тоалетна хартия, дамски превръзки, дезодорант, кафе, портокали, вносни битови уреди, обувки, платове, мебели.
Магистралите също са удобство, каквото преди 25 години почти липсваше. Затова пък имаше манифестации, в каквито новото поколение българи никога не е участвало. Ако превратът на 9 септември бе отбелязван под строй по главните улици на всички градове и по-големите села, то дворцовият преврат на 10 ноември не се отбелязва от никого. Ако не са медиите, които в конкретния ден припомнят датата, е напълно възможно много българи дори да не се сетят с какво точно е свързана.
25-те години капитализъм в България донесоха много неща, но оставиха българите най-нещастни, поне в Европа. По света има много неслучили се държави, като например Сомалия, но всеки българин е склонен да каже за страната си, че ,,няма такава държава". България бе и си остава най-бедна в Европейския съюз. Дори фактът, че въобще успя да се дореди за членство в него, не променя тази констатация.
И така - какво има днес българинът? Най-важното - свободата:
- да пътува по цял свят;
- да критикува властта и да протестира срещу нея;
- да прави частен бизнес;
- да си купи каквото си поиска от магазина, и то по всяко време;
- да създаде партия;
- да гледа и да слуша много медии;
- изобщо да бъде различен във всякакъв аспект.
Но пък много българи обедняха. И то толкова, че не могат да се възползват и от половината от изброените по-горе свободи. Националната статистика отчита, че жител на България със среден доход е можел да си позволи през 1989 г. (в сравнение с днес):
- повече хляб, картофи, мляко, яйца;
- приблизително същото количество сирене;
- по-малко месо, захар, домати и краставици, отколкото със среден доход сега;
- да си направи целогодишен абонамент за два всекидневника и две списания (за това днес ще са му нужни три минимални заплати);
- да харчи петорно повече ток, четворно повече вода и да пусне на пълна мощност всичките си радиатори от парното отопление.
Навремето имаше само няколко вида хляб - типов, добруджа и бял, един вид кисело мляко - краве, два вида кашкавал - ,,Балкан" и ,,Витоша", пет вида салам - ,,Камчия", ,,Амбарица", хамбургски, телешки, шпеков. Луканката и суджукът бяха кът. Но всички бяха истински. Както и чушките, доматите и цялата палитра зарзавати и плодове с автентичен български вкус.
Днес можете да си купите десетки разновидности на карловската и панагюрската луканка, салами, кренвирши, сирена, кашкавали от внос и наши. Но постоянно им броим Е-тата, консервантите и недотам здравословните примеси от соя и растителни мазнини. Истинското българско сирене струва над 10 лв., кашкавалът - около 15 лв., хлябът с автентичен вкус - 3-4 лв.
Някога за жигули или лада, както и за апартамент, цветен телевизор и прокарване на телефон се чакаше с години. Днес всеки може да си купи западна кола, но съотношението на новите към тези втора ръка е 1:10. Свободен е и пазарът на жилища. Има не само всякакви марки западни телевизори, но и компютри, мобилни телефони и бърз интернет. По време на социализма имаше само един гигантски ЦУМ, при това само в София. Днес във всички големи градове моловете са по няколко.
Преди 1989 г. пътуването зад граница, особено в западни страни, бе привилегия, сега границите са отворени и всеки може да замине където си поиска. Това има и последици - за 25 г. милиони българи емигрираха зад граница, а останалите се стопиха заради отрицателния прираст. И ако през 1989 г. населението в страната е било близо 9 млн., само 25 г. по-късно е 7,2 млн.
Ако навремето работата беше гарантирана за всеки, днес безработицата е трайно явление. Богатите демонстрират открито, че са такива, а бедността и социалните неравенства са факт. Преди 1989 г. средното и висшето образование, а също и здравеопазването бяха безплатни. Днес българинът доплаща за здравни услуги и за образование на децата си.
Преди 10 ноември ученици и студенти ходеха през лятото на бригади в консервни фабрики и АПК-та, днес студентите идват на бригади в САЩ. Билетчето за транспорт от 4 и 6 ст. преди 10 ноември днес струва 1 лев, но има метро. Големите градове са задръстени от автомобили, за които паркингите не достигат.
Режимът в българското училище е по-либерализиран откъм външен вид на учениците - ако преди гонеха момичетата за къси поли, а момчетата - за дълги коси, днес всеки може да ходи на училище, облечен и вчесан както си иска. Новото поколение често е обвинявано, че не чете и не се интересува от култура. Но колко от читалищата с богати библиотеки бяха закрити. Цените на книгите скочиха драстично, а билетите за театър и особено за кино - осезаемо. Пък и кината са кът. Има ги само в няколко големи градове. В останалите, като един Сливен (при комунизма там бяха 4), залите са превърнати в салони за бинго и ротативки.
Преди 1989 г. имаше 70 театъра, а сега - 37 държавни театъра и 10 на общинска издръжка. Според статистиката тогава за година са били продавани 5,4 милиона билета. Данните за 2014 г. до септември са за 965,983 зрители.
След четвърт век преход българите гледат над 300 тв канала, но пък съветската телевизия, която беше задължителен атрибут само в петък вечер, сега е заменена с американска - навсякъде и по всяко време се въртят американски сериали, американски риалити програми, американски документални филми. Неизменни са единствено ,,По света и у нас" и ,,Лека нощ, деца". За тези 25 години от онази държава оцеляха комай само те.
