Българската независимост е обявена в църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново. Възторгът и радостта от значимия исторически акт отпреди 113 г. изживяват първи великотърновци.
22 септември 1908 г., часът е около 10 преди обед. Правителственият влак, движещ се по линията Русе - Велико Търново, ненадейно спира на гара Трапезица, за да слезе княз Фердинанд, разказват историческите справки.
Интересното е, че по това време няма гражданство, което да регистрира неговото присъствие в тази част на Велико Търново, защото всички са се насочили към гарата, за която е съобщено, че ще пристигнат официалните лица", обяснява Тодолка Недева, главен уредник на РИМ - Велико Търново.
Фердинанд пеша стига до църквата" Св. 40 мъченици", където по-късно свитата му, правителството, търновският елит и граждани стават свидетели на значимия акт в българската история.
"В по-късни спомени четем, че се възцарява такава тишина в храма, че пеперуда да прелитне между хората, тя ще се усети. В този тържествен и все още неизвестен момент Фердинанд вади изпод мундира си листи, на които всъщност и написан манифестът. Той е написан на гарата Две могили от министър-председателят Александър Малинов. Почти няма корекции, направени от Фердинанд. Та точно този манифест той прочита за първи път в храма "Св. 40 мъченици“, обясни Недева.
Така България е обявена за независима държава, а князът - провъзгласен за цар. Народът ликува с борови факли и духова музика през целия ден. А вечерта, обзети от възторг, гражданите се отправят към къщата, в която е отседнал Фердинанд. Поласкан, царят отново се изправил пред тях и казва:
"С народ като търновския, аз всичко бих могъл да сторя. Това много се харесва на старостоличани“, казва Тодорка Недева.
Великотърновци и до днес пазят спомена за събитията от 22 септември 1908 г.
"Независимостта може за бъде събрана в снимки, спомени, документи, вещи. Но смятам, че тя е събрана най-вече в сърцата на търновските граждани, на цялата търновска общественост, която е била съпричастни с обявяването на този акт на Независимостта", смята докторът по етнология Миглена Петкова.
А първият препис на манифеста е направен на печатна машина на свитата на Фердинанд.