Ирина Симидчиева живее само от няколко години в Ню Йорк, но вече има трета покана за самостоятелна изложба в галериите на мегаполиса. Българката, която освен художник, е и работещ терапевт, е и част от психоаналитичните среди в Ню Йорк. А двете професии на Ирина неминуемо се пресичат в живописта й, която е силно повлияна от психоаналитичната теория. Ирина е завършила художествена гимназия „Проф. Николай Райнов“ в София. След това заминава за Амстердам, където се обучава в съвременно изкуство в Gerrit Rietveld Academie. Завръща се в България и завършва бакалавърска степен „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, където наред с традиционните форми изобразително изкуство, изучава и Съвременно/Концептуално изкуство. [su_image_carousel source="media: 128212,128211,128210" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="0"] Пресечната точка между изкуство и психотерапия за Ирина е в магистърската програма „Артистични психосоциални практики“ в Нов български университет – програма, която съчетава изучаването на изкуство и клинична социална работа със силна психоаналитична насоченост. Ирина заминава за Ню Йорк през 2015 година и се установява там. Тя минава през
процедура по лицензиране
която й дава възможност да започне да практикува първо като социален работник, а после и като терапевт. Българката започва и обучение по психоанализа към Manhattan Institute for Psychoanalysis. Същевременно продължава да се занимава с живопис и да излага картините си, разказва БНР. Участието в изложби започва спонтанно, като в повечето случаи галериите сами я намират и предлагат тя да излага при тях. Картините й стават силно повлияни от психоаналитичната теория, а и от опита й в анализата, на която тя самата се подлага. В Ню Йорк Ирина работи като терапевт в Bleuler Psychotherapy Center, една от малкото клиники, опериращи под шапката на NYS Office of Mental Health с изявена психоаналитична насоченост. Там основно вижда пациенти в индивидуална терапия, като честотата на сесиите е веднъж, два или три пъти седмично, а пациентите са от най-разнообразни възрастови групи, имат различна симптоматика, различни диагнози и са съвсем различни в културно, етническо и расово отношение. Клиниката специализира в третирането на суицидни пациенти, това са пациенти с травми (като сексуално насилие и пр.), депресия, различните тревожни разстройства, обсесии, зависимости, хранителни разстройства, психози и др. Там Ирина основава група за страдащи от слухови халюцинации, която води до скоро и в която използва
изкуство като терапевтичен подход
Ирина се формира като психоаналитик в Manhattan Institute for Psychoanalysis в Ню Йорк. Институтът тази година празнува 40 години от създаването си. Известен е с това, че е първият в Ню Йорк, който отваря вратите си за терапевти без предходно медицинско образование. Петгодишното обучение обхваща класическа психоанализа, преходът й в съвременна, междуличностна и всичките й течения и направления, съвременни и класически. Тренингът е изключително строг, а от кандидатите се изисква да се подложат на анализа, честотата на която да е минимум три пъти седмично. Общността на института е голяма и се състои от преподаватели и супервайзъри, представители на буквално всички психоаналитични течения, с различни аналитични ориентации. Кандидатите сменят различни супервайзъри, които те самите избират и така получават изключителния шанс да формират свой собствен аналитичен стил. „Картините ми много се харесват, и то от различни хора – на различни възрасти и с различни професии. Контактформата на уебсайта ми е пълна със запитвания“, споделя Ирина. За нея било изключително ценно на откриването на последната й изложба да види много млади хора, които са предпочели галерията пред друго забавление. На изложбата имало и много професионалисти, които сравнили творбите й с тези на Пикасо. Самата Ирина признава, че е повлияна от големия художник. „Всяка нова картина ме променя“, категорична е българката.
