От всички древни руини, с които Гърция се гордее, най-впечатляващата е Партенонът в Атина. ЗА мнозина той е и символа на града с богата история. Храмът, който доминира на хълма на Акропола, е построен в средата на V в. пр.н.е. и е посветен на гръцката богиня Атина Партенос ("Атина Девата"). Обикновено храмът се смята за връхна точка в развитието на дорийския стил - най-простия от трите класически гръцки архитектурни стила.
Партенонът е част от грандиозна програма за възстановяване, ръководена от атинския държавник Перикъл след разграбването на Акропола по време на Гръко-персийските войни (492-449 г. пр. Хр.). Проектът е трябвало да включва, наред с други неща, Пропилея - портата към свещения участък; Ерехтея - светилище на земеделските божества, особено на Ерихтоний; и храма на Атина Нике - архитектурен символ на хармонията, с която дорийските и йонийските народи са живели под управлението на Атина.
Партенонът трябвало да бъде главното светилище на Атина, а също и съкровищница на Делоската лига - съюз на древногръцките държави под ръководството на Атина, основан през 478 г. пр. н. е. Според някои източници Перикъл присвоил излишните средства от лигата
за да плати за новите сгради
Работата по Партенона започва през 447 г. пр.н.е. под ръководството на архитектите Иктин и Каликрат и под ръководството на скулптора Фидий. Сградата е завършена през 438 г. и през същата година е посветена голяма статуя на Атина от злато и слонова кост, изработена от Фидий за интериора. Работата по външната украса на сградата продължава до 432 г. пр.
Въпреки че правоъгълният Партенон от бял мрамор е претърпял щети през вековете, включително загубата на по-голямата част от скулптурите си, основната му структура е останала непокътната. Партенонът е въплъщение на изключителен брой архитектурни усъвършенствания, които заедно придават пластичен, скулптурен вид на сградата. Сред тях са извивката на основата нагоре покрай краищата, която се повтаря и в антаблемана; незабележимата деликатна изпъкналост (ентазис) на колоните, които намаляват диаметъра си към върха; и удебеляването на четирите ъглови колони, за да се противодейства на ефекта на изтъняване при гледане под определен ъгъл на фона на небето. Скулптурите, украсяващи Партенона, съперничат на неговата
архитектура с внимателна хармония
Внимателното поставяне на прецизно издялани зидове гарантира, че Партенонът остава почти непокътнат в продължение на повече от две хилядолетия. Някои от скулптурите са премахнати, когато сградата е превърната във византийска църква, включително колосалната статуя от Фидий. През VII в., по време на превръщането на сградата в римокатолическа катедрала, са направени и някои структурни промени във вътрешната част. Турците завладяват Акропола през 1458 г. и две години по-късно превръщат Партенона в джамия, без да правят съществени промени, с изключение на издигането на минаре в югозападния ъгъл.
По време на бомбардировките на Акропола през 1687 г. от венецианците, воюващи с турците, склад с барут, разположен в храма, се взривява, разрушавайки центъра на сградата. След това венецианците по невнимание разбиват няколко скулптури, докато се опитват да ги изнесат като плячка. През 1801-2003 г. голяма част от скулптурите, които остават, са премахнати с турско разрешение от британския благородник Томас Брус, лорд Илджин, и през 1816 г. са продадени на Британския музей в Лондон. Други скулптури от Партенона са изложени в Лувъра в Париж, в Копенхаген и на други места, но
много от тях все още са в Атина
Гръцкото правителство неведнъж е настоявало за връщането на мраморите, но Британският музей, който твърди, че е спасил предметите от сигурно увреждане и разрушаване, не се е съгласил и въпросът остава спорен. Музеят на Акропола в Атина, който се намира в непосредствена близост до древния обект, е завършен през 2008 г.; голямо пространство в музея е посветено на Партенона, а частите, премахнати от Илджин, са представени чрез гипсови отливки.
След като Гърция получава независимост от Османската империя, са положени усилия за реставрация на Партенона, но се оказва, че кампанията, ръководена от инженер Николаос Баланос, всъщност е нанесла повече щети, и през 1975 г. започва многогодишна реставрация. Всяко спасено парче мрамор е върнато на първоначалното си място, а пропуските са запълнени с нов мрамор от същата кариера, която са използвали древните атиняни. Проектът, който отнема много време, продължава повече от 40 години.
