Образите на екранни и действителни масови убийци винаги са били обект на вниманието на хората, тъй като опасността притежава необяснима привлекателна сила, която не може да бъде пренебрегната. Имената на Андрей Чикатило, Джефри Дамър, Тед Бънди и други чудовища от действителността вървят в представите ни редом с тези на литературния образ Ханибал Лектър или на екранните страшилища като Майкъл Майърс. Нормално е хората винаги да питат: и все пак кой от тях е най-страшното чудовище, кой е символът на ужаса?
Отговорът всъщност е прост, макар малко неочакван: нито един от тях. Дори и най-болните психопати не са причинили такова страдание, каквото е донесъл на хората най-страшният масов убиец в историята. За него обаче не се сещаме веднага, защото той просто не е човек.
Десетките жертви на Чикатило или Бънди бледнеят пред ужаса, който ужасяващата Чампаватската тигрица е донесла в две държави – Индия и Непал – в началото на 20. век. Тя е известна като най-страшният убиец на хора в историята, като е
взела живота на 436 души
и е осакатила завинаги неясно колко други. Трябва да се подчертае, че това са само напълно потвърдените й жертви, а експертите смятат, че реалният брой на убитите и изядени хора от звяра е много по-голям и повечето от изчезналите хора в района на действие на тигрицата вероятно също са били убити от нея.
Някои локални военни конфликти със сигурност са взели по-малко жертви, отколкото тигрицата.
В основата на превръщането на Чампаватската тигрица в човекоядец стои травма, причинена от хората.
В епохата на британската доминация на индийския субконтинент тигрите са били често преследвани от професионални ловци. Около 1900 година един такъв ловец се натъкнал на тигрицата, която впоследствие ще се превърне в символ на смъртта. Той я прострелял в устата. Вследствие на удара на куршума Чампаватската тигрица загубила двата си кучешки зъба от дясната страна, но оцелява. Смята се, че именно тази травма е влошила ловните й способности и както е ставало и при други хищници, тя открива лесна плячка, която дотогава е избягвала – хората.
Тя бързо всява ужас в района, където действа, като първите й жертви са в селцето Рупал в Западен Непал. В тази страна тя е избила около 200 души, като е започнала да ловува нагло и през деня – нещо, което тигрите по принцип избягват. Хора са измъквани от къщите и оглозганите останки на някои от тях са намирани в ужасно състояние. Други са тежко ранени, а изпратените след тигрицата ловци се проваляли и били винаги надхитрявани. Според някои твърдения тигрицата различавала хората с пушки и изчезвала от мястото, където се появяват такива. Тя изминавала за ден десетки километри между различните селища на нападенията си в рамките на смятаната от нея за своя територия и затова обикновено хващала хората неподготвени.
Ужасът стигнал до небивали размери и правителството на гурките пратило армейско подразделение със задача да обгради и застреля звяра. Армията била подпомогната от множество местни селяни, но дори и такава мащабна хайка не успяла да доведе до отстрелването му. Все пак гонитбата имала успех – Чампаватската тигрица била изтласкана от въоръжените мъже от територията, която смятала за своя. Тя напуснала Непал в района на граничната река Сарда, от която започва Индия, и се озовала в Кумаон – район, традиционно известен с честата поява на тигри и леопарди човекоядци.
Никой от другата страна на реката не бил подготвен за появата на страховития човекоядец и вероятно тигрицата се е почувствала в рая, след като се отървала от непалската армия. В Индия тя извършила още по-страшно избиване на хора, продължило с години, като отново оставала неуловима за преследвачите си.
Започнала да се държи повече като сибирски тигър, отколкото като бенгалски, и си установила огромна територия с център Чампават. Почти няма съмнение кои жертви са били нейни, тъй като отпечатъците от лапите на тигрите са уникални като пръстовите отпечатъци при хората и следите около обезобразените трупове говорят без съмнение кой е убиецът.
Страхът от тигрицата парализирал живота в региона. Само при чуването на рев на тигър от горите мъжете отказвали да напуснат колибите си, за да ходят на работа.
За щастие на бъдещите жертви на тигрицата понякога и в най-мрачното време късметът може да обърне нещата. В този случай името на този късмет е
Джим Корбет – реномиран професионален ловец,
който е сложил край на убийствата на много опасни човекоядци и впоследствие става световноизвестен с разказите за ловните си приключения.
Той бързо влязъл в следите на тигрицата, след като тя посред бял ден отвлякла 16-годишно момиче. Корбет тръгнал по кървавите следи. Когато настигнал животното след няколко часа, се оказало, че тигрицата му е направила засада и той за малко да загуби живота си. Стрелял с пушката и това я прогонило.
Корбет организирал хайка от 300 селяни, за да извади тигрицата от мястото, където си почивала. Успял и се оказал очи в очи с нея, като я прострелял два пъти, но не смъртоносно. Трябвало да се втурне към придружаващия го селянин, който носел резервната пушка, защото нямал време да презареди. С нея успял да даде смъртоносния изстрел срещу налитащия звяр.
След лова огледът на трупа й показал липсващите зъби – причината за отклоненията в поведението й, за което Корбет писал, че „тигрицата е спряла въобще да се държи като тигър“.
Ужасът в района на Кумаон свършил, а Корбет получил горещи благодарности за работата си. Днес тигрите вече са изгубили борбата с човека за жизнено пространство. Смята се, че по времето на Чампаватската тигрица тези хищници в Индия са били около 100,000. В наши дни се полагат огромни усилия за опазването на последните 3 – 4,000 диви тигри, за да не изчезне напълно този хищник, представляващ символ за почти цял континент. Положението е толкова тежко, че дори съвременните човекоядци почти никога на биват убивани, а залавяни и освобождавани в диви райони, където хора няма. Ужасът на Чампаватската тигрица остава в миналото, но борбата сега е това да не се случи с целия й вид.
