Вълнението дали сме сами във Вселената стана константна част от нашата действителност и винаги върви с редица важни въпроси. Ако има живот, къде е той? Къде точно трябва да търсим? Как точно изглежда интелигентният живот?
Учените си задават тези въпроси, като непрекъснато размишляват върху съществуването на живот другаде във Вселената и методите за неговото търсене, пише британското издание „Експрес“. Огромните разстояния между планетите и неяснотата около признаците, които трябва да се търсят активно, обаче правят откриването на извънземен живот наистина незавидна задача.
НАСА активно изследва повърхността на Марс за евентуални признаци на живот. Малко по-близо до дома обаче интердисциплинарен изследователски екип използва езеро в Айдахо, за да възпроизведе древните условия на околната среда на Марс.
Прочети още
Причината за интереса към езерото е, че то съдържа седименти, които запазват някои от най-разнообразните биологични маркерни молекули на Земята, известни като биомаркери. Тези биомаркери
са остатъци от минал живот,
които дават представа за историята на Земята и възможността за живот на Марс. В един увлекателен материал, който наскоро се появи в The Conversation, Робърт Паталано, биолог и биомедицински учен от Университета Брайънт, умело изложи защо изследването на езерото има сериозен научен смисъл.
Паталано, един от учените, които изследват езерото, описва как преди около 16 милиона години поток от лава е блокирал местна отточна система, намираща се там, където е днешният град Кларкия, щата Айдахо, образувайки дълбоко езеро в тясна долина със стръмни склонове. Въпреки че езерото е пресъхнало с течение на времето, седименти от някогашното му дъно са били разкрити поради изветряне, ерозия и различни човешки дейности.
В продължение на повече от четиридесет години изследователски екипи използват фосилни останки и биогеохимия, за да реконструират миналите условия в района на миоценското езеро Кларкиа. За незапознатите, епохата на миоцена е време на по-топъл климат в глобален мащаб, в който се появяват екосистеми като гори от водорасли и пасища. Дълбочината на езерото, според Паталано, е осигурила идеални условия за запазване на микробни, растителни и животински останки, които са се утаили на дъното на езерото. Всъщност, допълва той, седиментите са забележително добре запазени, като някои вкаменени листа все още показват есенните си нюанси отпреди милиони години, когато са се спуснали във водата.
Древните езерни легла на Земята вече са признати за важни места за изучаване на обитаемата среда на други планети.
Езерните утайки в Кларкиа,
например, съдържат редица древни биомаркери, отбелязва ученият. Тези биомаркери, независимо дали са отделни съединения или групи от съединения, предоставят ценна информация за функционирането на организмите и заобикалящата ги среда в миналото.
След откриването на находището от вкаменелости в Кларкия в началото на 70-те години на миналия век множество изследователски екипи са използвали съвременни технологии за анализ на различни биомаркери. Сред биомаркерите, открити в Кларкиа, са лигнин, който служи като структурна опорна тъкан в растенията, липиди – като мазнини и восъци и потенциално ДНК, и аминокиселини. Като разбере произхода, историята и факторите на околната среда, които са допринесли за изключителното запазване на тези биознаци в Кларкия, екипът на Паталано може да бъде в състояние да направи прогнози за потенциалното запазване на органични вещества в древните езерни депозити на Марс.
Интересното е, че езерото Кларкия и Джизъро – огромен кратер на Червената планета,
имат многобройни, доста поразителни прилики.
Например и на двете места, разположени на около 220 милиона км едно от друго, има древни езерни отлагания, образувани от богати на силициев диоксид базалтови скали в климат, характеризиращ се с високи температури, висока влажност и богата на въглероден диоксид атмосфера.
В Кларкия тези условия са довели до запазването на микробни биомаркери в древното езеро. Паталано набляга на факта, че в момента екипът му работи върху установяването на критерии за биомолекулярна автентификация. Това включва разработване на методи за определяне дали древните биомаркери, открити на Земята и потенциално на Марс, са истински показатели за минал живот, а не скорошно замърсяване или небиологични молекули.
Прочети още
За да постигнат това, те анализират биомаркери от фосилни листа и седименти в Кларкия и провеждат лабораторни експерименти с марсиански симулации, които възпроизвеждат химичните и физичните свойства на езерните седименти в кратера Джизъро. Чрез изчерпателните си изследвания на източниците, историята и съхранението на биомаркерите, свързани с древните езерни отлагания в Кларкия, Паталано и колегите му имат за цел да създадат редица нови подходи за анализ на пробите, събрани от НАСА, след като приключи изследването на Марс.
Ако истината е някъде там, един малко вероятен източник – езеро в Айдахо – може да ни помогне да я идентифицираме.
