Кацнал на скалист полуостров, старият град на Созопол представлява птиче гнездо от камъни и дървен материал. Солидните семейни къщи, реставрираните градски стени и издържалите на времето скали придават усещане за стегнатост и укрепеност. Но там, където древното селище е обърнато на запад, към малкия остров Свети Кирик, Созопол обгръща с гостоприемни ръце естественото си пристанище, предлагайки на моряците сигурно пристанище по този бурен участък от черноморското крайбрежие, разказва Би Би Си. Сега Созопол е един от най-популярните български курорти със средновековни църкви и широки пясъчни плажове. Но именно това пристанище е първото, което е довело пътуващите древни гърци в Созопол
преди повече от 2500 години
Съвременното име на града произлиза от гръцката дума „Град на спасението“, но през първото хилядолетие пр. н. е. той се е наричал Аполония Понтика (Аполон на Черно море) по името на великия гръцки бог на слънцето Аполон. Аполония Понтика се превръща в оживен пристанищен град със значителен храм на Аполон и 13-метрово бронзово изображение на бога. По отношение на древногръцките статуи той отстъпва по размери само на Родоския колос, едно от седемте чудеса на древния свят. Известна в цялото Източно Средиземноморие, гигантската статуя на Аполония Понтика присъствала върху монетите на
града и в крайна сметка била открадната от римляните
В един слънчев ден в началото на пролетта е трудно да си представим опасностите, които крие плаването в Черно море. Но както за древните, така и за съвременните мореплаватели този район може да бъде коварен, казва Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол. „Това е рискован маршрут за плаване, заради южните ветрове в Черно море“, заяви Прахов. „Това е първото безопасно пристанище между Босфора и Стара планина“, добави той.
Прахов обясни, че още в древността входът към пристанището е минавал през тесен отвор в северния край, който сега е затворен с вълнолом. Не е било лесно да се премине по него, но веднъж влезли вътре, корабите са били в безопасност, приютени между полуострова и остров Свети Кирик.
„Това е причината символът на Аполония Понтика да е котвата“, добави археологът с усмивка.
Дебел слой от това, което някога е било боклук - най-вече хиляди парчета счупена керамика, от утилитарни буркани до фино изрисувани чаши за пиене - сега е безценен източник на информация и доказателства за едно от най-големите пристанища на древното Черно море. Аполония Понтика е основана от гърци от Милет, сега в Западна Турция, през 610 г. пр.н.е. Те са били пионери в едно огромно движение на хора и идеи - процес, описван от някои като
„гръцка колонизация“
продължил от VIII до VI в. пр.н.е., при който са създадени десетки, ако не и стотици селища по Средиземноморието и Черно море - на запад до Южна Испания и на изток до Грузия.
Аполония Понтика е една от първите такива колонии в Черно море. Безопасността на нейното пристанище изиграва основна роля за превръщането на морето, известно някога на гърците като Pontos Axeinos, или „негостоприемно море“, в Pontos Euxeinos, или „гостоприемно“. Но гърците не пристигат в една пуста земя. В тази част на света живеели траките - мощна и добре развита цивилизация. Търговията между местното население и гръцките заселници била в основата на растежа и просперитета на града: в замяна на зърно, сол, дървен материал и медна руда от местните мини гърците донасяли търсени продукти от Средиземноморието, по-специално зехтин и вино. По време на разкопките местните археолози дори са открили стъклено шишенце за парфюм от римския период с все още непокътнат в него маслен парфюм. Не е нужно да търсите далеч, за да откриете, че средиземноморското влияние е все още живо сред калдъръмените улички и
таверните на брега на морето в Созопол
Местните жители и посетителите се състезават за най-добрите маси на пристанището, отрупани с комбинация от балканска и гръцка кухня: риба на скара, тарамасалата, миди и саганаки и, разбира се, винаги надеждната „гръцка“ салата. Средиземноморският характер на Созопол не е вкаменен остатък от отдавна изгубения древен свят, който Прахов и екипът му толкова усилено разкриват. Забележително е, че наред с други черноморски рибарски селища, които водят началото си от гръцки колонии, Созопол остава гръцко говорящ до началото на XX в., докато при обмена на населението на Балканите повечето от етническите гърци в града напускат домовете си и се преместват в самата Гърция. Някои обаче остават, както потвърждава Аспазия Порожанова от рибарската асоциация.
Докато слънцето залязва над пристанището, Порожанова с болка подчертава, че всички созополчани са горди българи, но че малък брой семейства твърдо държат и на гръцкото си наследство. „Трудно е да се отговори на въпроса: „Кои сме ние?“ или „Откога сме тук?“. Но всички ние се гордеем с произхода си. Това е, което ни обединява, че сме от древна Аполония“. Удивително е, че Порожанова е съименница на скандалната наложница на Перикъл, великия атински водач:
„Аз съм кръстена на баба си - обяснява тя, - както тя е кръстена на своята, а внучката ми е кръстена на мен. Така че предаваме имената си в рамките на семейството.“
Порожанова и нейните приятели споделят няколко думи на созополски гръцки - уникален диалект, който повечето гърци трудно биха разбрали.
