Това е една история, която звучи нереално. Но във времето на "Бягай. Крий се. Бий се." и стрелби в училища и колежи почти всяка седмица (15 от началото на годината досега), действията на 12-годишният Нейт Холи са едновременно удивителни и ужасяващи. Когато се чуват първите изстрели в гимназията Хайлнадс Ранч в предградие на Денвър, Колорадо повечето съученици на Нейт започват да плачат. “Бше наистина хаос. Повечето деца не знаеха какво да правят”, казва Нейт. В първите секунди Нейт казва, че е замръзнал на място когато е чул как куршум чупи прозорец. В този момент се чула предупредителната сирена и някой от учениците се пошегувал, но учителката им казала да пазят тишина и ги прибрала в килер. “Аз хванах метална бейзболна бухалка за всеки случай”, казва Нейт – “Защото нямаше да се дам без бой.” Абитуриентът Кендрик Кастило е трябвало да се дипломира само след няколко дни. Но той е героят на тази поредна масова стрелба в америкавско училище. Заедно с други двама негови приятели се боричкал с единия от стрелците. Осем негови съученици са простреляни, но ще оцелеят. Сега хората в Колорадо, познаващи от първо лице ужаса на този тип трагедии са раздвоени между тъгата и благодарността, че не е имало повече жертви. Нападението стана малко повече от месец след 20-ата годишнина от кръвопролитието в училището през 1999 г. в Кълъмбайн, на 8 км от Хайландс Ранч. Тогава двама ученици от това училище застреляха в него 13 души и след това се самоубиха. Нейт и Кендрик – двама герои в поредната училищна стрелба. Единият вече не е между живите.