През уикенда съдът реши доскорошният министър на екологията Нено Димов да бъде оставен за постоянно в ареста. Той бе арестуван в разгара на водната криза в Перник, до която доведе пресушаването на язовир „Студена“. Димов влезе в ареста като министър, но вече не е такъв. Оставката му бе подадена малко след като бе отведен от полицията. Междувременно получи и официално обвинение – в умишлена безстопанственост. Димов е пример за това как за някои министри въпросът не е докога ще са на поста си, а защо изобщо са го заели. Защото нямат нито експертизата, нито авторитета да са на такова високо ниво в държавата. Ето няколко повода, поради които Нено Димов отдавна трябваше да е подал оставка, обобщени от „Сега“. Нено Димов в съдебната зала, сн. БТА

 Водната криза в Перник

 

Екоминистърът разрешава количествата вода за ползване от комплексните и значими язовири, сред които е язовир „Студена". При ясни сигнали, че язовирът е в критично състояние, министърът продължи да отпуска вода на промишлеността в региона чак до 19 ноември 2019 г., когато кризата в Перник вече бе необратима. Ако това беше направено в началото на миналата година, сега държавата нямаше цялата да се занимава с Перник, твърдят бивши служители на МОСВ.

Управлението на национален парк Пирин

Докато България постепенно затъваше в екологична катастрофа по въздух, земя и вода, Нено Димов влагаше всичката си енергия в един единствен свой приоритет - застрояването на национален парк Пирин, и в частност подкрепата на проекта за втори лифт в Банско. За това в последните години бяха направени редица опити, чрез различни закони. В края на 2018 г. екоминистърът и колегите му от „Обединени патриоти“ прокараха на тъмно две скандални решения, с които опитаха да отворят 48% от националния парк за застрояване и да дадат зелена светлина на втората кабинка. Съдът обаче ги спря и окончателно обяви, че строителството в парк Пирин не е разрешено по българското законодателство. Това ограничи напъните да се променят забраните в парка, но така и не сложи в ред самата концесия за ски зоната на „Юлен“, въпреки че самата прокуратура потвърди известния от години факт, че фирмата ползва далеч по-голяма територия от предвиденото в договора, без да плаща.

Подкрепа за въглищните централи

Въпреки че срещу България има наказателна процедура заради замърсяването на въздуха от въглищните централи, в Брюксел Нено Димов защити интересите на централите, а не на хората, като се бори за дерогация от новата европейска директива за замърсяващите ТЕЦ-ове. Типично по ненодимовски, той представи подкрепата на отровните производства като битка за чист въздух: „Ако искаме по-чист въздух, значи да имаме стабилна енергетика, така че запазването на комплекса „Марица изток“ е и за по-чист въздух в този смисъл, защото битовото отопление е основният замърсител.“

 Истерията „Калиакра“

 

През лятото на 2017 г. екоминистърът взриви населението по Северното Черноморие с превратно написана заповед за защита на зони от „Натура“, от която излизаше, че забранява земеделието, риболова и строителството в региона. След като три дни невъзмутимо гледа бунтовете на местните хора, Димов се отметна от ограниченията, а странните му ходове оставиха впечатление, че напрежението обслужва строителната мафия. Коалицията „За да остане природа в България“ поиска тогава оставката му с няколко мотива.

 Кризата в управлението на отпадъците

 

Под безучастното око на екоминистерството в последните месеци България започна да се превръща в бунище за вносни отпадъци, а горенето на боклук в ТЕЦ-ове и заводи екоминистърът приветства като зелена мярка и екологична политика. В неговия огледален свят страната ни даже е единствена в Европа с ограничения във вноса на боклук и е кажи-речи на последно място по горене на отпадъци.

Бетономорие

Няма бетон по Черноморието, който да не е заслужил зелена светлина от МОСВ. Докато в последните зими пишман инвеститори съсипаха и последните красиви места по морето, министърът имаше един основен враг - дивите къмпингари, които преследваше неотлъчно с проверки и глоби. Има само още един случай, в който министърът се показа безкомпромисен защитник на природата - когато Беър Грилс се засне да яде жаба в национален парк „Рила“.

Въздух

България, според Нено Димов, диша все по-чист въздух. Реална политика обаче за това у нас няма, а парите от оперативните програми се пилеят за мерки със съмнителен ефект. Пример за последното е приоритетът „електрически транспорт“, който по никакъв начин не решава проблемите, заради които градовете ни са задушени от смог и са в челните места по отрови в Европа. „Ако се върнем април 2017-а, някой въобще споменавал ли е тази тема? На практика това стана тема, когато аз обявих, че ще бъде приоритет на министерството“, заяви в края на миналата година Нено Димов. Истината е доста по-различна - през април 2017 г. България беше осъдена от Съда на Европейския съюз за това, че властите й бездействат.

В името на перките и голфа

 

През 2016 г. Съдът на ЕС осъди България за нарушение на европейското законодателство за девет проекта за ветрогенератори и един за голф игрище, които противоречат на директивите за защита на птиците. Нено Димов застана на страната на нарушителите, а не на птиците, и смята за голям свой успех, че е издействал в Брюксел да не се разрушава нищо. Послепис на този негов успех е истерията „Калиакра“.

„Натура“

 

От встъпването си в длъжност екоминистърът третира европейската мрежа от защитени зони „Натура 2000“ и подкрепящите я „зелени комунисти“ като основен проблем на околната среда. Под претекст да внесе ред в управлението на зоните, преди една година екоминистърът предложи промени, които щяха да елиминират българските учени от защитата им и да съсредоточат основната власт в ръцете на самия министър, като се премахнат всички забрани и ограничения. Един цитат от мотивите на Димов към законопроекта: „Директивата за местообитанията не изисква от държавите членки въвеждането на забрани за дейности в защитените зони. Практиката показва, че подобна политика по-скоро създава негативно отношение в заинтересованите страни към природозащитата.“.

Хората срещу природата

Нено Димов така и не стана министър на околната среда и водите, който защитава обществения интерес. Както сам признава, „това, което правя и съм поел като ангажимент към тези, които са ме предложили, го правя“.