Когато корабът „Титаник“ се удря в айсберг и потъва в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г., бедствието доминира в заглавията на медиите и информационните агенции по света. А хората скоро са шокирани и от приликите между реалната трагедия и една измислена история, публикувана в списание, появило се седмица по-рано.
„Белият призрак на бедствието“ излиза в списание Popular и е приписван на автор с името капитан Мейн Клю Гарнет. В зловещо пророческия къс разказ Гарнет описва привидно непоклатим океански лайнер, съдбоносната му среща с айсберг в Северния Атлантик и ужасяващата загуба на стотици животи. Множество подробности - големи и малки - като че са излезли направо от новинарските репортажи за катастрофата на „Титаник“, с изключение на факта, че те вече са били отпечатани, когато корабът потъва...
110 години след бедствието обаче заплетената история за убийство, интриги, секс и отмъщение зад загадъчния Гарнет си заслужава да бъде преразгледана.
Корабът „Адмирал“ в историята на Гарнет е дълъг 800 фута („Титаник“ - 883). Пълен е с „хиляда и повече души“ и „товари на стойност милиони долари“. Подобно на „Титаник“, който потъва при първото си пътуване, „Адмирал“ е нов кораб, описан като имащ „най-краткия живот“. „Адмирал“ се врязва в айсберг край Гранд Банкс на Нюфаундленд, като игнорира предупрежденията за ледени блокове в близост и се движи твърде бързо за метеорологичните условия. Капитанът на кораба, който е отговорен за тази безразсъдна скорост, в крайна сметка се самоубива с пистолет - както се предполага, че е сложил край на живота си и капитанът на „Титаник“ Едуард Смит. (Интересно е, че помощник-капитанът в „Адмирал“ също се казва Смит.)
Ето как са предадени мислите на капитана на „Адмирал“ в късия разказ:
„Капитан Браунсън погледна назад над палубите. Той наблюдаваше безлично тълпата и му се стори странно, че толкова много ценен материал трябва да отиде на дъното толкова бързо. Боята беше толкова чиста и ярка, месингът беше толкова лъскав. Цялата структура беше толкова старателно чиста, спретната и подредена. Беше абсурдно. Там той стоеше на онзи мостик, където беше стоял толкова често, а тук под него имаше стотици умиращи хора — хора като плъхове в капан.“
Сн.: State Historical Society of North Dakota via Library of Congress
Вестниците в Съединените щати веднага подхващат паралелите между морската приказка на Гарнет и трагедията. New York Press съобщава, че идеята е хрумнала на Гарнет, докато той е пътувал на борда на Olympic, малко по-старият „брат“ на „Титаник". Някои вестници препечатват пълния текст на „Белият призрак на бедствието“. Една реклама в „ Бъфало таймс“ приписва на автора „треперещите сили на ясновидец с писалка, направлявана от ръката на Съдбата“. Находчив издател бързо прави книга с твърди корици, като включва в нея и няколко други статии за Гарнет.
Пророчествата на Гарнет не са стопроцентови. „Адмирал“ потъва за 15 минути, „Титаник“ - за три часа. „Адмиралът“ пътува от Ню Йорк, а не към него.
„Белият призрак на бедствието“ прави своя автор известен за кратко време. Но малцина знаят тогава, че капитан Мейн Клю Гарнет всъщност е псевдоним. Истинското име на автора е Торнтън Дженкинс Хейнс и някога е бил добре познат автор в големите списания.
Името му се свързва и с две убийства. През 1891 г., на 24-годишна възраст, той прострелва свой приятел в сърцето, докато двамата гребат близо до Хамптън, Вирджиния. Свидетелите са били несигурни в показанията си, защото са били далеч от местопрестъплението, и адвокатите на Хейнс успяват да оневинят клиента си, като изтъкват аргумента „самозащита“.
На 15 август 1908 г. Хейнс придружава по-малкия си брат - Питър. Баткото ще дава кураж на брат си в среща с изпълнителния директор на известно списание - Уилям Анис - когото двамата подозират, че има връзка със съпругата на Питър. Големият Хейнс вади собствения си пистолет, но Питър стреля. Въпреки че Питър е натиснал спусъка, Хейнс е обвинен, че го е подтикнал. В съда снаха му Клаудия Хейнс отрича да е имала връзка с убития, но пък набеждава писателя, че й е правел сексуални намеци неведнъж и след като му отказала, се заканил да си отмъсти.
Прокуратурата сочи Хейнс като организатор и подстрекател на престъплението и предлага смъртна присъда на електрическия стол. Но съдебните заседатели го оправдават.
Помогни BG VOICE да излиза на хартия
Подкрепете независимата журналистика! Вашите дарения ни помагат да продължаваме да ви предоставяме актуални, проверени и значими новини.