През Руско-турската война от 1877 г. Москва губи 14 генерали на двата фронта - Балканите и Кавказ. Всички те са прибрани обратно в родината си с изключение на генерал Вилхелм Карлович фон Олдекоп, чиито кости са положени в двора на църква край Плевен. Ако за онези времена препускането на кон с извадена от ножницата сабя е било въпрос на воинска доблест в цяла Европа, а миризмата на барут е пропивала почти всеки генералски пагон, модерното разбиране за конвенционални бойни действия отдавна е отхвърлило подобни рискове. По тази причина прииждащите новини от конфликта в Украйна за огромни загуби във висшето ръководство на руските въоръжени сили провокират размисъл за истинността на информацията, от една страна, а от друга - за руския военен механизъм на действие в случай, че тази информация се окаже вярна.
Истината, която не може да бъде заобиколена
Част от имената на загинали руски висши военни бяха съобщени не само от Киев, но и от Москва. Тоест, говорим за потвърден провал в опазването на генералитета на руските въоръжени сили в момент, когато правилните решения имат критична цена за изхода от войната, външнополитическото и икономическо бъдеще на страната, както и статуквото в самата държава. Начинът, по който тази война ще свърши, несъмнено ще дефинира геополитическата действителност в региона през следващите години, както и реалностите, които ще определят новите измерения на международната сигурност в Европа.
По тази причина крупната загуба на експертен потенциал в редовете на руската армия изглежда смущаваща, нездрава и будеща въпроси. Към 17 април Украйна съобщава за седем убити руски генерали и редица високопоставени военни. Смъртта на няколко от тях беше потвърдена и от независими източници. Сред тях е на заместник-командира на 8-ма армия генерал-майор Владимир Фролов. През първата седмица на войната Киев съобщава, че техен снайперист е ликвидирал край Мариупол генерал-майор Андрей Суховецки, ветеран от войните в Чечения, Абхазия и Сирия. По време на инвазията в Украйна той е бил заместник-командир на 41-а армия, а гибелта му е потвърдена от президента Путин в официална реч. На 8 март украинските медии съобщават, че в сраженията в Харков е бил убит и руският генерал-майор Виталий Герасимов, първи вицекомандир на 41-а армия. Кремъл отрича новината, но разследващата медия Bellingcat твърди, че е прихваната комуникация между агенти на ФСБ, които говорят по темата. В края на март украинските сили заявиха, че са ликвидирали и генерал-лейтенант Якоб Резанцев при контраатака срещу позиция на Чернобаевка. Москва не отрича и не потвърждава информацията, но липсата на опровержение изглежда красноречива. В битката за Мариупол загина и заместник-командирът на руския черноморски флот Андрей Палий. Той е с военно звание на капитан в рамките на военноморските сили на Москва, но украинците определят Палий като генерал.
По време на великденските празници Украйна съобщи, че е ликвидирала още двама генерали при ракетен удар срещу мобилен команден пункт на Русия, а трети военен със същото високо звание е тежко ранен по време на атаката. Украинските въоръжени сили са категорични, че с тях е имало поне 50 висши руски офицери, които също са загинали. Официално потвърждение от Кремъл все още липсва, но статистически извадки на наблюдатели дават основание да мислим, че откритите рани във висшия ешелон на руските въоръжени сили са достатъчно много, за да не може той да си позволи повече. Според статистика на ВВС към 5 април всяка пета руска жертва е офицер в йерархичния диапазон от лейтенант до генерал.
„Много, много необичайно“
В публичното пространство циркулира твърдение на неназовани експерти, според които войната в Украйна е взела най-много жертви сред руски генерали от Втората световна война насам. В книгата си „Падналите съветски генерали“ Александър Маслов описва, че всеки месец Червената армия е губила между 6 и 7 висши военни с генералски чин. На този етап статистиката не може да бъде категорична. Не и преди края на войната, когато журналисти, анализатори, наблюдатели и служби ще имат пълна картина на това какво се е случило по бойните полета на Украйна. Но дори да оставим настрана мрачната статистика на Великата отечествена война, сегашните руски загуби на висши военни будят учудване.
За две десетилетия във Виетнам американците губят девет генерала, повечето от които са свалени във въздуха. За двете кампании в Ирак и Афганистан САЩ губят един генерал. Американският генерал с опит в Афганистан и Ирак и бивш директор на ЦРУ Дейвид Петреъс определя подобна висока бройка на ликвидирани генерали за „много, много необичайна“, както и за знак за „сериозни пропуски в руските комуникационни и командни структури“.
Как да обясним загубите?
Военни и разузнавателни експерти твърдят, че част от отговорите за големите загуби на важни военни фигури включват технологии, комуникации, спецификата на командната структура на руската армия и цялостното й поведение в кампанията. Разбира се, не може да бъде игнорирана и мощната съпротива, която украинската армия оказва.
Като фундаментален проблем генерал Петреъс определя комуникациите, наричайки ги „гадни". Доклади сочат, че украинците успешно са прихващали руски устройства за връзка поради лошо криптиране и други пропуски в сигурността. Съобщава се, че руските войници са използвали мобилни телефони и аналогови радиостанции, чрез които лесно са били прихващани позициите на определени подразделения и тяхната геолокация. Wall street journal твърди, че близък до Зеленски човек е признал, че украинското разузнаване разполага със специално звено, което издирва и локализира висши руски военни. Джефри Едмъндс от Центъра за нова американска сигурност казва, че е много вероятно украинците да се опитват да проследят всеки руснак на бойното поле „с бяла коса и приближен до антени". Не се изключва възможността сериозна роля в идентифицирането и следенето да играят западни разузнавателни агенции. През последните дни САЩ дадоха индикации, че ще засилят разузнавателната помощ, която да повиши ефективността на украинските въоръжени сили. ЦРУ и Министерството на отбраната във Вашингтон вече изготвят точна и ясна формулировка на тази помощ, но официализирането й сега не означава, че през последните седмици тя не е съществувала. Така е много вероятно Москва да води война с Украйна и в Украйна, но срещу много по-сериозен разузнавателен ресурс, който би могъл да обясни високата успеваемост на украинските удари по руски генерали. За разлика от други конвенционални сили по света, където много решения могат да бъдат взимани от локални командири на ниско ниво и сравнително децентрализирано, при руските въоръжени сили почти целият процес на decision-making е в ръцете на висшето командване. Бившият служител на ЦРУ Джон Маклахлин заявява пред американския военен сайт Grid, че в американската армия сержанти, лейтенанти и капитани са окуражавани да взимат важните полеви решения. „В руската армия такава структура на командната верига не съществува. И генералите отиват в близост, когато се появи ситуация“, обяснява той. Генерал Ходжис потвърждава тази позиция. „Те не искат да дават инициативата на по-ниски звена, които да взимат решения на тактическо ниво“, заявява той. Пентагонът, НАТО и украинските власти твърдят, че самата руска армия е изправена пред морален казус. Местни наблюдатели съобщават, че някои руснаци дезертират или се изправят директно срещу командирите си. Местен журналист разказва за случай в средата на март, когато в 37-а мотострелкова бригада на руската армия войниците атакуват своя командир заради тежки загуби, които понасят в района около Киев. „Специалната военна операция“ на Кремъл остава силно фокусирана върху източната част на страната. Експерти признават трудната задача, пред която е изправена украинската армия - стремежът да бъде защитена отбранителна линия от над 500 километра. Москва дава ясни индикации, че усилията ще бъдат концентрирани върху Донбас. Това сякаш накара редица дипломатически представителства на чужди държави да отворят врати отново в Киев, осъзнавайки по-ниския риск пред сигурността им в столицата. Междувременно само на няколко километра, президентът на Украйна Володимир Зеленски търси военна подкрепа и както той самият я нарича - „по-тежки оръжия". Защото войната продължава. А идването на дипломати не означава, че времето за дипломация е дошло. Колкото и да ни се иска.
