Инж. Стефан АПОСТОЛОВ   Напълно неизвестна крепост откриха археолозите в лóнгозната гора на р. Ропотамо, в близост до Приморско. Крепостта представлява тюрзис (укрепен дом) на знатен тракийски аристократ от II– I век преди новото летоброене. Тя заема площ от около 3 дка и е разположена над един от завоите преди моста на река Ропотамо. Хълмът е заобиколен от стръмни урви, които го правят труднодостъпен за нападатели. Влиза се само от тясна пътека и там е издигната голяма кула. Местността е внимателно подбрана от строителите на укреплението през античността. В близост до укреплението са регистрирани три могилни некропола, вероятно от различни времеви епохи. Това е доказателство за благоприятни условия за живот в района още от най-стари времена. Крепостта има връзка чрез река Ропотамо с Черно море, където редица изследователи допускат съществуването на емпорион Херсонес. От разкопките под ръководството на доц. д-р Иван Христов от НИМ – София, и директора на Историческия музей в Приморско Даниел Пантов са разкрити крепостната стена, жилища, покрити с керемиди, и необичаен каменен кръг, в чийто център са открити странни тракийски керамични урни и съдове, украсени с релефни бичи глави. Намерени са сребърни и бронзови монети на Аполония и на античния тракийски град Маронея на Мраморно море, както и разнообразни предмети, свързани с бита на хората, изработени от желязо, бронз, глина, олово и камък. Тюрзисът е с правоъгълна планировка, следваща естествените особености на терена.

Крепостните стени са с дебелина до 2.40 м,

изградени от ломен камък и спойка. На югозападната крепостна стена е изградена правоъгълна кула за наблюдение и допълнително укрепване от свличане. В близост до крепостта се намират три брода на р. Ропотамо, които в миналото обслужват римския Западнопонтийски път от Анхиало през пътна станция Пудизо, Тера, Салмидесос към Константинопол, който е продължение на крайдунавския път на юг. Самата крепост е стратегическо място за района. Наоколо има много археологически обекти – селища, надгробни могили, укрепления, долмени, тераси, както и посочените три брода. През тези бродове някога минават войските на владетелите Дарий I, Филип II, Лизимах, както и легионите на Марк Лукул през 72 г. пр.н.л. Трите могилни некропола включват 30 могили от изток, запад и северозапад. Името на крепостта е запазено до наши дни. В стари карти на Горско стопанство в Ново Паничарево, община Приморско, от миналия век доц. д-р Иван Христов открива, че крепостта се нарича Фармакида. В превод от гръцки името означава лечител, лечителка, събирателка на билки, място на лечители. Култът към лечебните божества и светии е много силен по Южното Черноморие. Остров Св. Анастасия край Бургас носи името на Света Великомъченица Анастасия Фармаколитрия, т.е. Лечителка. В Созопол Аполон някога е тачен като иятрос, т.е. лекар. Доцент д-р Иван Христов предполага, че краят на съществуването на Фармакида е свързан с похода на гетския владетел Буребиста към Месемврия. През есента на 2016 г. при провеждането на спасително археологическо проучване на тракийска надгробна могила с височина 6 м и диаметър 110 м в местността Салихлер (Силихляр) до р. Ропотамо в землището на община Приморско археолозите Даниел Пантов и доц. д-р Петър Балабанов откриват изключително рядка находка – златно съкровище.

Съкровището представлява комплект от украшения

(апликации) за ремъците от сбруята на главата на кон, които вероятно са използвани от собственика му по време на тържествени шествия и празници. Изработеното е от чисто злато от местен майстор и съдържа начелник, 7 големи и 32 малки апликации, които са отливани в калъпи и последваща обработка, украсени с релефни орнаменти и стилизирани изображения на лотосови цветове. Начелникът е украсен с релефна глава на орел и геометрични елементи. Четири кръгли плочки с релефна ажурна украса. Тридесет и две миниатюрни апликации с полуцилиндрична форма. Златото е поставено като дар в каменно гробно съоръжение, което според археолозите е ограбено още през античността. Запазването на съкровището се обяснява с обстоятелството, че при полагането в гроба е старателно укрито, така че да не бъде намерено при евентуално оскверняване на гробницата. Съкровището се датира от 320–280 г. преди новото летоброене от времето на Александър Велики и диодохит Лизимах (регент, управител), състои се от 40 златни елемента с изящна ажурна изработка за конска сбруя, някои от които са намерени в хоросановата настилка на помещението на гробницата, което говори, че са положени в земята преди изграждането му. Химическият състав на метала свидетелства за местен добив и направа, различен от гръцкия стил. Щом конете са така украсявани, с какво ли са разполагали хората, се питат изследователите.

Откъс от книгата

„Беглик таш и Приморско“