Българинът Станислав Събев грабна златния медал в категория до 86 кг (190 паунда) „Novice" на ежегодното състезание по натурален бодибилдинг „Cellucor California Natural Muscle Mayhem Pro/Am, WNBF Pro-Q'', провело се в Сакраменто, Калифорния. Надпреварата, в която всички участници се тестват за употребата на стероиди,  вече повече от 20 години се организира от Световната федерация по натурален бодибилдинг.
Всъщност приоритет на Станислав не са състезанията, а прехвърлянето на знанията си върху другите хора. В момента той живее в Лас Вегас, Невада, и е един от най-добрите лични треньори в града. Занимава се активно с културизъм през последните двадесет години. В България се изявява като организатор на състезания по културизъм в родния си град Русе. През последните пет години специализира и практикува треньорската професия в САЩ. За времето, прекарано зад океана, има щастието да срещне и да се учи от някои най-добрите треньори на нашето време - Аделино да Коста (кикбокс), Чарлс Глас - кръстника на културизма, Гуннар Петерсон - „Треньорът на Холивуд", и др. Негови клиенти са шоу звезди, бъдещи атлети, приятели и хора от всекидневието в световната столица на хазарта.
Освен това Станислав работи като съветник по физическа култура и спорт във „Вариан медикъл ситстем" - най-големият разработчик на уреди за изследване и лечение на рак в света. Той е треньор и главен съучастник за два световни рекорда на Ростислав Петков по паурлифтинг през 2014 г. в Лас Вегас. Станислав е и човекът зад невероятната кондиция на Светлозар Савов (ММА състезател).
Би ли обяснил нещо повече за състезанието? Как се разви то? Колко състезатели участваха?
-    Девет кандидати имаше в моята категория, което за такъв тип форум според мен са доста. Като цяло на състезанието имаше 100 нови участници, което за натуралния културизъм е нещо голямо.
При положение че главно тренираш хора и състезатели, защо реши да участваш в подобна надпревара?
-    Честно, не съм имал никакво намерение да участвам в състезание поради две основни причини. Едната е, че нямам необходимата генетика за това, което явно до този момент е било лимитация на моето мислене. Втората причина е, че когато започнеш да се подготвяш за състезание, фокусираш цялата си енергия и внимание върху себе си, докато в треньорството е точно обратното - цялата си енергия, знания, абсолютно цялото усилие трябва да концентрираш върху човека или хората, с които работиш. Иначе идеята се зароди по следния начин: тренирах с едно момче в Лас Вегас и той просто ми подхвърли, че се намирам в страхотна форма, защо да не отида малко по-напред, защо да не се явя на състезание. Аз като характер съм доста импулсивен и казах: „Да, защо не?'' За мен нещата са такива - „казана дума, хвърлен камък", щом съм го казал, правя го. Така че след това на практика беше късно да се върна назад. Трябваше да се подготвя и всичко останало преди състезанието. Но трябва да подчертая, че това още повече помогна за личното ми разбиране какво представлява да участваш на състезание по културизъм. Наистина едно от най-трудните неща, които човек може да направи в живота си. Три месеца диета, толкова много фокус и концентрация се изисква, защото в същия момент животът си върви отстрани. Огромно уважение имам към всички атлети, които достигат до най-високото ниво на спорта. Това наистина е огромна отдаденост. Обикновеният човек може да си мисли, че го разбира, обаче преди да го преживее, просто не го разбира.  
Имал си щастието да учиш занаят от най-известните треньори в света. Какво научи от тях?
-    Научих много неща, особено от Гуннар Петерсон. т. нар. Треньор на звездите. Всички звезди в Холивуд, като Гуинер Полтроу, са негови клиенти. Първия път, когато се срещнах с него, му зададох въпроса: ''В крайна сметка каква е тайната в този бизнес, как да стана като теб?'' Той ми отговори нещо много просто - ''In personal training, everything is personal.'' Това означава, че трябва да изградиш личен контакт с човека, за да може той да ти се довери. Затова и аз предпочитам да работя с хора от всекидневието, не със състезатели, по няколко основни причини. Първо, защото смятам, че е по-полезно. Мога да бъда по-полезен на повече хора, тъй като повече хора имат проблеми със затлъстяването и други подобни, отколкото със състезатели, които така или иначе имат толкова много други треньори. Случаят с „паурлифтинга'' и бодибилдинга е различен. Това е, защото самата квалификация и опит, който имам повече от  20-21 години в сферата, ми позволява да го направя. Познавам различни методики, експериментирал съм през тези години със себе си. С други думи, просто мога да го направя.
Вече си повече от 3 години в САЩ. Защо реши да се преместиш тук и да практикуваш професията си? Какво не ти даде България?
-    Защото тук е единственото място, където има възможност да развиваш такава професия. Един прост пример. В Ню Йорк примерно хората имат магазини за кукли, за тези кукли имат дрехи, които продават. С други думи, хората имат излишък. Моята професия е такава, че клиентът трябва да има свободно време и да няма проблем с посрещането на разходите от бита, за може да си позволи да слуша какво му казвам - яж това, купи си това, ходи два пъти в залата, ходи веднъж. Просто се изисква определен стандарт, за да можеш да работиш с някого на това ниво.
Всъщност културизмът и въобще тренировката в залата не е просто вдигане на тежести без вкарване на никаква мисъл в това. Връзката между ума и тялото ли е ключът към отличните резултати?
-    Интересите ми отдавна са свързани с медитацията или връзката между тялото и ума. Те двете не могат да бъдат разделени. Когато тази връзка не се осъзнава, атлетът или обикновеният човек не може да постигне пълния си потенциал - ментално, психически и най-накрая физически. Искам да кажа, че връзката трябва да се осъзнае и да се използва спортът, за да може тя да се усъвършенства. Нищо специално не трябва да стане. Човек трябва да стане осъзнат за себе си, или да бъде 100% ефективен. В контекста на културизма човек не може да се развива, без да се научи да изпълнява концентрирани контракции с мускулите си. Ние не просто движим тежестите, както в „паурлифтинга'' - да повдигнем възможно най-голямо тегло. Напротив, ние съкращаваме нашите мускули срещу усилието, което щангата упражнява наобратно. По този начин ние централизирано усилваме магнитуда на работа върху мускулите и по този начин с правилното възстановяване и почивка ги караме да растат.
Какви са целите ти оттук нататък? Ще има ли още състезания, или ще хвърлиш цялата си енергия върху хората, които тренираш?
-    Интересно. Напоследък доста често ми задават този въпрос. Предизвикателството е следното: като достигнеш едно ниво, се пристрастяваш, просто не искаш да го губиш, не си готов да започнеш да ядеш всичко останало, да намалиш темпото и започваш да си мислиш още по смело: ''Защо не, защо да не стъпя на друго ниво?'' При мен нещата не са точно така. Аз исках да покажа на младите умове, тези, които идват след нас в спорта, и в частност културизма, че нещата могат да бъдат наистина много добре направени, че могат да се постигнат много добри резултати, дори отлични, без да се използват вещества, които да ги тровят, които да провалят живота. Това е моята мисия. Така че аз не мисля, че нещата трябва да се разделят. Ще правя и двете. Ще се опитвам да стоя, доколкото тялото ми позволява, на най-високото възможно за мен ниво. В крайна сметка аз се състезавам със себе си - не се състезавам с никой друг. За мен е важно да бъда по-добър от предната година. Оттук нататък със знанието, което придобивам, и опита успоредно продължавам да работя с хората, докато в един момент тялото ми откаже или от други обстоятелства, просто ще бъде насочено изцяло към останалите хора.