Въпреки изменението на климата и все по-честите природни катаклизми, Земята буквално става все по-зелена, установиха учените.
През последните четири десетилетия степента на зелена растителност – т.е. количеството листа в дадена област – се е увеличила значително на цялата планета, показват редица скорошни научни изследвания, базирани на сателитни данни.
И това явление, наричано „глобално екологизиране“, не се случва само на сушата. Големи части от океаните също стават по-зелени, сочат проучванията.
Нашата синя планета, изглежда,
става все повече зелена планета
Разбирането на цвета на Земята е от ключово значение за разбирането на самата планета и нашето бъдеще на нея. „Зеленият цвят“ често съответства на способността на планетата да абсорбира въглероден диоксид, основният парников газ, който движи изменението на климата. Колкото повече листа, толкова повече фотосинтеза, химическа реакция, която поглъща CO2. Това е добрата новина за глобалното екологизиране, тъй като помага за компенсиране на някои от въздействията на изменението на климата.
Но това явление е нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед.
Променящият се цвят не е толкова знак, че горите и другите екосистеми се възобновяват, а че хората променят околната среда в наистина планетарен мащаб – често с ужасни последици.
Защо Земята става по-зелена
В едно проучване от 2019 г., публикувано в списанието Nature, учените установиха, че планетата е увеличила зелената си листна площ с 5% през последните две десетилетия. Това е еквивалентно на площ с размера на тропическите гори на Амазонка, покрита с тънък слой листа. Междувременно по-скорошен документ установи, че и темпът на озеленяване всъщност се ускорява в повече от половината земя.
Едно от обясненията за това е замърсяването на въздуха. Въглеродният диоксид е не само замърсител, но и тор — ключова съставка във фотосинтезата, която помага на растенията да растат. Ние наторяваме растенията в глобален мащаб.
През последните два века, съобщава НАСА, хората са увеличили съдържанието на CO2 във въздуха с приблизително 50%, което ускорява растежа на листата и сателитите могат да го засекат.
Освен това хората отглеждат повече растения. Проучването на Nature от 2019 г. установи, че доминиращият двигател на скорошното глобално озеленяване е комбинация от повече земеделие и, в по-малка степен, повече засаждане на дървета. Хората отглеждат повече култури върху същото количество земя и превръщат безплодни парчета почва в зелени ферми.
Тези тенденции са особено изразени в Китай и Индия. Заедно тези две страни представляват приблизително една трета от цялото екологизиране, установи проучването.
Най-общо казано, повечето листа на планетата може да помогнат на климата. Нашите океани и земи, включително горите, абсорбират повече от половината от CO2, който индустрията изхвърля във въздуха. Тези „въглеродни поглъщатели“ предпазват глобалното затопляне от влошаване.
В океана обаче озеленяването е много по-мистериозно; не е ясно защо морето става по-зелено или какво означава това за климата. Наблюдаваната промяна в цвета вероятно е причинена от фитопланктон, малък растителен организъм, който подобно на растенията абсорбира CO2. По-зелените морета може да означават, че в някои райони просто има повече фитопланктон.
Големите проблеми зад зелената земя
За сензорите на сателит тропическа гора в Индонезия и близка монокултура от кафе или каучукови дървета изглеждат подобни. И двете са зелени.
И все пак тези два пейзажа са драматично различни: тропическите гори са дом на орангутани и редки растения и помагат за регулирането на местния климат, докато плантацията е относително лишена от живот. Измерванията на цвета сами по себе си не успяват да уловят тези важни разлики.
Нещо повече, те могат да маскират разрушаването на екосистемата, каза тропическият еколог Робин Чаздън.
Озеленяването, причинено от засаждане на дървета – често срещано в Китай и Индия – също може да бъде проблемно, обясни тя. Засадените гори често включват само един или два дървесни вида и не предлагат много по отношение на биоразнообразието или други ползи, като контрол на ерозията, каза тя. В някои случаи дърветата в крайна сметка умират.
Другият проблем: докато наторяването с CO2 може да накара някои култури да растат по-бързо, изследванията също така установиха, че то може да намали хранителната им стойност – като концентрацията на протеини и минерали като калций и магнезий – поради редица сложни причини.
