След като руският опозиционен лидер Алексей Навални беше осъден и изпратен за 2 години и 7 месеца в затвора, заглавията с неговото име видимо намаляха. Изглежда се случва това, на което се надяват в Кремъл: да бъде забравен. Но екипът му продължава да пише за него на неговия сайт navalny.com. В една от последните публикации той разказва какво представлява наказателната колония, в която основателят на антикорупционния фонд излежава присъдата си, пише Клуб Z. "Същността на поправителната колония № 2 в Покров (близо до Владимир, 200 км източно от Москва), накратко, е следната: Нищо. Не може. Говорихме с хора, които са били затворени тук, които са били тук, които имат роднини тук. И всеки път чувахме едно и също нещо - нищо не е позволено. Унижение, психологически натиск, физическо насилие, заплахи и пълна изолация. Това е, което в Русия се нарича „законно наказание“, пътят към поправянето. Но в действителност това е мъчение. Изправителната колония №2 е една от най-ограничените зони, така наречената "червена". Тук управляват не затворниците (както в „черните“ зони), а администрацията, но и затворници, които тя използва като роби.
Нека да започнем направо от началото. От следствения арест ви докарват тук.
Разтоварват ви от колата, вземат ви нещата, карат ви да застанете с лице към стената и да клекнете. И тогава бият. Веднага. Според многобройните истории първото нещо, което ви се случва, когато влезете на територията, е да ви набият. Това е превенция, за да може всеки да си знае мястото. Навални не е бит. И това е толкова удивително, че медиите дори пуснаха новини за това. Добро начало, нали?
След това - проверка. Затворникът отива в наказателния изолатор.
Там пред администрацията и други затворници се събличате гол, клякате отново. Получавате униформа - панталон, риза, бельо, комплект връхни дрехи. Това са всички ваши неща през следващите няколко години. Точно там ви остригват нула номер с машинка. Снимат ви.
След това психолог. „Това е услуга“, ще кажат мнозина, „уау, психолог“. Всъщност това не е така. Психологът не се интересува от вас, психологът ви дава цветни карти и иска да ги подредите в ред, който ви харесва. И така няколко пъти. Синьото символизира спокойствие, червеното или оранжевото - воля. Вие избирате, излагате, психологът, вероятно, прави някои важни изводи ... Жълтото е желание за комуникация. Можете да съчувствате на тези, които са го избрали: основното правило на тази колония в Покров е никаква комуникация, пълна изолация. Но повече за това - по-късно.
След психолога - разговор с лекар. Тук също всичко е просто. Ако нямате медицинско досие, значи нямате и заболявания. Отровен с новичок? Били сте в кома в продължение на три седмици и преди няколко месеца сте се научили да ходите и да говорите отново? Покажете медицинския си картон. Ако не е написано там, значи това не съществува.
След това разговор с администрацията. Тук те или бият отново, или психологически унижават - като цяло напомнят: не си човек и нямаш права. Отивате под карантина.
Затворниците получават метла в ръцете си. Какво? Защо? Нека да обясним. Трябва да вземете метла, да започнете да метете и след това ПРЕД КАМЕРА (администрацията ви снима) да кажете: „Не поддържам затворнически начин на живот“. Това е нещо като специална унизителна клетва.
Денят ви под карантина изглежда като безкраен низ от безсмислени задачи. Никога не съществуваш просто така, постоянно правиш нещо, изпълняваш заповеди. Ставане, нареждане да се правят упражнения, слушане на химна, извършване на упражненията, след това нареждане за оправяне на леглото. След това заповед за оправяне на леглото отново. Или свалете от сибе си всички неща, сгънете ги по устав и ги облечете отново. След това заповед да се строите в редица и да докладвате - това се случва десетки пъти на ден. Заставате в редица и докладвате - фамилия, име, бащино име, година на раждане, член (по който е присъдата - б.р.), началото на срока, край на срока. Тогава може да получите заповед да повторите физзарядката - отновода клякате или да размахвате ръце. Или заповед да стоите прав. Или заповед да оправите леглото отново. Десетки пъти подред хората извършват безсмислени ритуали, просто им се подиграват. Разбиват психиката.
Сега стигаме до една особено интересна част. Тези заповеди не се дават от надзирателите, нито от служителите в колонията. Това се прави от така наречените дневални или „активисти“, както ги наричат тук. Това са същите осъдени, които са се споразумели с администрацията и вършат работата ѝ срещу дребни облаги. Те ви командват, карат ви да оправяте и разваляте леглото си три часа подред или ви нареждат да запаметите списъка на служителите на колонията. Те могат да ви претърсят, могат да ви бият, могат да правят с вас каквото си искат. Тези затворници съществуват при специални условия, например, те могат да се измият, когато пожелаят. Или да не държат винаги ръцете си зад гърба. Затова те вършат работата на тъмничарите - не се отделят от другите затворници денонощно, водят регистър, където записват всяка ваша дума, всеки отговор и след това носят това досие на началството за проверка.
След карантина всички се прехвърлят в барака със строг режим.
Това е важен етап, чиято единствена цел е да покаже какво се случва, ако се държите лошо. Тук все още не можете да говорите помежду си. Но има забавления в затвора - например колективно гледане на телевизия. Гледат се федерални канали, новини или лекции. Затворниците са седнали в редици, като всеки трябва да държи гърба си изправен, а краката си - събрани. Не седиш така - порицание. Затвориш очи - порицание. Не може да не гледате телевизия.
От гледна точка на ежедневието нищо не се променя. Разпореждане след разпореждане. Често това е просто задача да стоите с часове и да гледате надолу. Вдигнете глава - порицание. Не поздравите - порицание. Разкопчано копче - порицание. Няколко такива порицания - и без условно предсрочно освобождаване.
От тази барака със строг режим ви прехвърлят в обикновената - където вече ще бъдете постоянно и нещата ще бъдат по-прости.
Но така е на теория. На практика могат да те държат тук с месеци. Обикновената барака е огромна стая за 60 души. Двуетажни легла на два реда. Всеки човек има право на два квадратни метра. Нощно шкафче и стол. Оттук ви водят на работа, веднъж седмично - на църква и да се измиете. В бараката има душ. Но, напомняме ви, не можете да го използвате - той е за „активистите“, които сътрудничат с администрацията.
Лично време почти не съществува. Ако имате късмет, може би ще ви позволят час или час и половина, когато можете да седнете на ръба на табуретката и да четете. Но политическите, като правило, нямат късмет. И така целият ден е или работа, или часове на задължително гледане на телевизия. Няма система за електронна поща, идват само хартиени писма. Имате половин час на седмица за отговор. Ще ви дадат писалка и лист хартия, можете да пишете. Но дневалният ще седи до вас и ще гледа какво пишете. Ако не го хареса, просто ще вземе всичко и ще го изхвърли. И да, за политическите затворници и тук важи забраната за комуникация с други хора.
Спомняте ли си Алексей Навални, когото наскоро удостоиха със статут на склонен към бягство? Смешно е, разбира се, но знаете ли какво означава това? Това означава, че на всеки два часа човек с видеокамера идва при него и го кара да докладва - фамилия, собствено име, бащино име, година на раждане - е, сещате се. И през нощта, на всеки час, идва служител на колонията, свети с фенерче и го снима заспал или го събужда. За да се представи отново.
Всичко това е истинско, в буквалния смисъл на думата, изтезание. Целенасочено унищожаване на човека, подигравка с човека, това няма нищо общо със закона и справедливостта. Това е истинското средновековие, създадено от ръцете на Путин и неговите служители, в средата на Европа през 2021 година.
Сигурни сме, че за повечето от вас днешната ни история е неприятно откритие. Честно казано, ние самите не винаги осъзнаваме степента на лудост и беззаконие на тези места.
Алексей Навални е там не защото е престъпник, а защото Путин не го харесва. Той е там, защото не е умрял след опита за отравяне. Той е там, защото се осмели да се върне в Русия. Защото в продължение на много години той ни казваше истината за корумпирания режим на Путин, за партията на вредителите, мошениците и крадците, за президента, който се е хванал на стола си, за да краде и да се обогатява безкрайно дълго.
Но това е теоретично. На практика можете да бъдете задържани тук с месеци. Обикновената казарма е огромна стая за 60 души. Двуетажни легла на два реда. Всеки човек има право на два квадратни метра. Нощна масичка и стол. Оттук ги водят на работа, веднъж седмично на църква и се мият. В казармата има душ. Но, напомняме ви, не можете да го използвате - той е за „активисти“, които си сътрудничат с администрацията.
Личното време почти не съществува. Ако имате късмет, може би ще ви позволят час или час и половина, когато можете да седнете на ръба на табуретката и да четете. Но политическите, като правило, нямат късмет. И така целият ден е или работа, или часове на задължително гледане на телевизия. Няма система за електронна поща FSIN-писмо, идват само хартиени писма. Имате половин час на седмица за отговор. Ще ви дадат химикалка и лист хартия, можете да пикаете. Но санитарът ще седи до вас и ще гледа какво пишете. Ако не ви харесва, просто ще отнеме всичко и ще го изхвърли. И да, за политическите затворници и тук важи забраната за комуникация с други хора.
