Решението на Върховния съд за отмяна на решението по делото „Роу срещу Уейд“ от 1973 г., което гарантира правото на аборт, отприщи страхове, че ще последват забрани на още права, по-специално на еднополовите бракове. Становището на съдия Самюел А. Алито-младши даде противоречиви сигнали. От една страна, той твърди, че другите права ще останат сигурни. „За да гарантираме, че нашето решение няма да бъде разбрано погрешно или неправилно характеризирано, ние подчертаваме, че нашето решение се отнася до конституционното право на аборт и
никое друго право“
пише той. „Нищо в това мнение не трябва да се разбира като поставяне под съмнение върху прецеденти, които не засягат аборта.“ От друга страна, логиката остави много място за дебат. В проектостановището се казва, че правото на аборт не може да бъде намерено в Конституцията или изведено от нейните разпоредби. Същото може да се каже и за контрацепцията, правото на хомосексуална любов и еднополовите бракове - права, установени от три решения на Върховния съд, които бяха обсъдени надълго и нашироко в устните изказвания на съдиите през декември. По време на изслушванията съдия Соня Сотомайор влезе в спор със Скот Стюарт, генерален прокурор на Мисисипи, който защитаваше щатския закон, забраняващ повечето аборти след 15-ата седмица от бременността. Стюарт се опита да разграничи трите други решения от Роу, като каза, че са по-ясни, довели са до по-голямо обществено доверие и не „включват целенасочено прекратяване на човешки живот“. Съдия Сотомайор не беше разубедена, като каза, че всички дела са основани на един и същи вид конституционни мотиви. Изтеклото проектостановище на съдия Алито е написано преди три месеца и е почти сигурно, че по-късните проекти са изяснили и изострили аргументите му.
Но мотивите в проекта разтревожиха привържениците на
правата на хомосексуалистите
които казват, че се опасяват, че окончателното становище, ако наподобява черновата, може да застраши трудно спечелените победи. „Никой от нас не е в безопасност от екстремните анти-женски и анти-L.G.B.T.Q. идеологии, които сега доминират в този съд“, каза в изявление Сара Кейт Елис, президент на GLAAD.
Съдията Алито от своя страна не крие враждебността си към Обергефел срещу Ходжис, решението от 2015 г. за еднополовите бракове. През 2020 г., когато съдът отхвърли жалба на окръжен чиновник, който беше съден за отказ да издаде лицензи за брак на еднополови двойки, Алито се присъедини към изявление, написано от съдия Кларънс Томас, което нарече решението в противоречие с Конституцията. Основното разграничение, което съдия Алито направи, е, че има важна морална стойност, която се разглежда в Роу и в Planned Parenthood срещу Кейси, решението от 1992 г., което потвърждава правото на аборт. „Защитниците на Роу характеризират правото на аборт като подобно на правата, признати в минали решения, свързани с въпроси като интимни сексуални отношения, контрацепция и брак“, пише съдия Алито, „но абортът е коренно различен, както признават и Роу, и Кейси, защото унищожава това, което тези решения наричат „живот на плода“, и това, което законът пред нас описва като
„неродено човешко същество“
Съдия Алито изследва прецедентите, цитирани от Роу и Кейси, за да оправдае защитата им от аборт. Те включват такива за междурасовите бракове, правото на затворниците да се женят, правото да живеят с роднини, правото да се вземат решения относно образованието на децата си и правото да не бъдат стерилизирани без съгласие. „Нито едно от другите решения, цитирани от Роу и Кейси, не включваше критичния морален въпрос, поставен от аборта“, пише той. „Следователно те са неподходящи. Те не подкрепят правото да се направи аборт и по същия начин нашето заключение, че Конституцията не предоставя такова право, не ги подкопава по никакъв начин.“ В интервю за „60 минути“ малко след изборите през 2016 г., което разкри гъвкава концепция за силата на прецедента, той каза, че съдът трябва да отмени Роу, който беше на повече от 40 години и беше многократно потвърждаван. Решението за еднополовите бракове, издадено предишната година, е различен въпрос, каза той.
