Всеки път когато български политик се срещне с представител на американската власт, казва, че повдига въпроса за визите. И всеки път получаваме един и същ отговор – трябва да падне прословутият процент на отказите под 3 на сто – такова е изискването на американския закон и само Конгресът може да го промени. Българските откази се движат между 13 и 17% и не изглежда да има някакъв изглед в обозримо бъдеще да паднат по 3 на сто. Част от тези откази са заради грешно попълнени документи, но вероятно всеки от вас има поне 2-3 истории на близки и приятели, чиито откази са напълно необясними и нелогични. България имаше своя златен момент да влезе в програмата за безвизово пътуване през 2008 година, когато Чехия и шест други страни се присъединиха към WWP. Родината пропусна този шанс заради прословутата българска корупция. Тогава се провали конкурсът за изработка на паспорти с биометрични данни и така България не успя да отговори на едно от най-критичните условия на американците. „Един от проблемите е свързан с биометричните паспорти, които трябва да въведете”, посочи тогавашният държавен секретар Кондолиза Райс при посещението си в България през тази година. И ако сегашният държавен секретар Майк Помпео не е толкова враждебно настроен към имигрантите като повечето членове на администрацията на Доналд Тръмп, той едва ли има какво да направи по въпроса. Факт е, че отказите се решават от неговите  подчинени в София и той би могъл да направи промени, които да помогнат да има по-малко откази. Но любимият министър на Тръмп едва ли ще го направи. Тази администрация е известна с ненавистта си към имигрантите – легални или не. Ако не бяха толкова корумпирани и зависими от руските бизнес интереси, българските политици също можеха да направят много повече. България има уникално разположение в центъра на Балканите и като външна граница на ЕС. С американски военни бази и в условията на все по-обтегнати отношения между Вашингтон и Анкара Родината ни може да играе много важна роля – като стена на руските манипулации и имперски интереси в региона и сигурен съюзник. Тази роля спокойно може да се изтъргува срещу падане на визите и други изгодни споразумения с Вашингтон (и не само). За целта обаче се искат топки. И на някой наистина да му пука за това. Сега министър Захариева казва, че Съединените щати отново са насочили своя поглед към Балканите, след като бяха загърбили региона през последните няколко години. Тя е обсъдила с държавния секретар Помпео българската идея за газов хъб на Балканите, на който да се търгува и американски втечнен газ. Ето още няколко коза в ръката на българските дипломати да поставят въпроса за визите ребром. Страната иначе е изпълнила всички други изисквания – от биологичните паспорти до споразумението за обмяна на данни за пътуващите и между полицейските и разследващите агенции. Дали обаче ще се намери някой, който да прояви нужната смелост и ловкост в преговорите, не е сигурно. По-вероятно е да продължим да  слушаме за трите процента откази още много дълги години. Въпрос на държавна политика. Или по-скоро на липсата й.