Векторните ваксини са вторият тип одобрени ваксини срещу COVID-19 в България. Те използват като преносител безвреден за човека вирус, в който са закодирани части от новия коронавирус. Когато тялото ни ги разпознае - започва да произвежда антитела. В случая компаниите, които изготвят ваксини срещу COVID-19, използват аденовируси. Основната разлика между тях и РНК-ваксините е, че векторните препарати са много по-лесни за съхранение. Според експерти това ги прави подходящи за по-масово имунизиране, защото не изискват никакви специфични условия. Те могат да се съхраняват в хладилник – при режим като всички други ваксини. "Тези модерни ваксини изискват много специфични условия, особено на "Pfizer", която иска -80, което е много сериозен логистичен проблем. Докато ваксината на "AstraZeneca" може да се съхранява във всеки обикновен хладилник. Това е много голямо удобство. За лекарите и за всички, които ще имунизират", обяснява пред bTV акад. д-р Богдан Петрунов, който е алерголог-имунолог и председател на Отделението по медицински науки на БАН.
Освен оксфордската – векторна е и ваксината на "Янсен", за която се очаква да е четвъртата одобрена срещу COVID-19. На основата на аденовирус е и руската ваксина. Тя е на основата на два различни аденовируса. Според акад. д-р Петрунов това я прави "хитро направена". "От имунологична гледна точка – това означава, че когато влезе първият вирус, той ще образува антитела. Когато се вкара същият вирус – много е вероятно той да взаимодейства с тези антитела, което да намали ефективността. По този начин ние изненадваме имунната система", казва имунологът. Няма достатъчно данни доколко ваксината на "AstraZeneca" действа при хора над 65 години, казват експерти. Според акад. Петурнов по-скоро ефективността не е изследвана в тази възрастова група, като обяснява, че тя се движи между 65 и 90%. "Над 30 000 души са получили ваксината. Тя е високо ефективна и не мисля, че ще има проблем. Няма достатъчно имунизирани с тази ваксина. Но това, което има до момента е, че при тази група под 65 има много качествен имунен отговор“, обяснява той. Според д-р Аспарух Илиев, който е ръководител на лаборатория по инфекции на мозъка в университета в Берн и бивш експерт по безопасност на ваксините към немската Агенция по ваксините, по-голямата част от пептидните и аденовирусните ваксини ще имат по-слаб имунитет при по-възрастните, докато РНК-ваксините именно там са много ефективни. "Проучванията и с руската ваксина "Спутник V", и с изследванията на "АstraZeneca" показват, че страничните реакции са много идентични. Всички странични реакции се дължат на един прост принцип – имунната система бива стимулирана. Това води до местно възпаление, до покачване на температурата, евентуално неразположение", обяснява той. Илиев не изключва ефективността да е добра – възможно е данните на този етап да не са достатъчни, за да се направи категорично заключение. "Трябва да отбележим, че възможната причина е, че фирмата е допуснала една грешка – фокусирала се е върху сравнително по-малко население. Не мога да обясня защо. Правилото е винаги да се включи най-рисковата група. А това не е направено. Възможно е това да е причината фирмата да не разполага с достатъчно информация за тази възрастова група", посочва д-р Аспарух Илиев. Не само лесното съхранение на дозите обаче прави ваксината на "АстраЗенека" предпочитана в много държави. "Причината, с която "AstraZeneca" е атрактивна е, че е много евтина. Което определя цена от 1-2 евро, за разлика от "Модерна" и "Pfizer", която е 18 до 20 евро", обяснява той. Другата причина – молекулата, която е в аденовирусната ваксина е много постабилна от РНК-молекулата. Вторият елемент е, че аденовирусите са доста по-стабилни в транспортни условия, докато РНК, която е изключително чувствителна молекула. "За 2-3 часа при нормална температура тя ще бъде разградена. Това не съществува като проблем при аденовирусите", обясни д-р Аспарух Илиев. Той посочва още, че има известна разлика между имунитета срещу COVID-19, придобит от векторните и от РНК-ваксините. Докато тези на основата на РНК стимулират както клетъчния имунитет, така и образуването на антитела, векторните стимулират по-добре антителата, отколкото клетъчния имунитет. Междувременно - страната ни остава на последно място по брой имунизирани - малко над половин процент от населението. Преди нас са Латвия и Нидерландия. В Европейския съюз начело са Дания и Малта с близо 4 и над 5 процента имунизирани.
