сн. ЦТАК
Има събития по света, които са непредсказуеми. Терористичните атаки, колкото и да предполагаме, че някога някъде ще се случат, са едни от тях. Взривовете в Бостън, на летище Сарафово в Бургас и нападенията срещу кулите близнаци на 11 септември го доказват. Но има и такива, които са разгадаеми и всеки, който следи отблизо развоя им, може с лекота да ги предскаже.
Ситуацията около Северна Корея и напрежението около ядрената програма на Иран са от този тип. Там историята се повтаря циклично и всеки добър политик е наясно кое как ще завърши. Да започнем със Северна Корея. Към днешна дата войнствената риторика на Пхенян е достигнала своя апогей.
Всеки ден централната телеграфна агенция на тази държава ЦТАК разпространява нови и нови закани към САЩ, коя от коя по-решителни, че ето на - няма да минат и няколко часа и към Вашингтон, Ню Йорк и други големи градове ще бъдат засилени атомни бомби, които да ги унищожат. Същото се повтаря и по отношение на по-близките Сеул и Токио.
За несведущите положението изглежда действително драматично. В Северна Корея от няколко години разполагат с ядрен заряд. Два пъти са го тествали. Заявили са на целия свят, че вече са част от т.нар. ядрен клуб - общността от държави, които притежават атомна бомба. На всичкото отгоре военното ръководство в Пхенян обяви, че си запазва правото да нанесе превантивен ядрен удар. Само че това са и ще си останат само словесни заплахи.
Северна Корея никога няма да използва ядрената си бомба или поне няма да го направи, ако не бъде опряна до стената. Тоест, ако САЩ не я нападне. А откъм Белия дом и Пентагона няма никакви сигнали да се подготвя подобна атака. Защо? Защото САЩ нямат навика да нападат държави, които разполагат с ядрено оръжие. Никой не е луд да жертва своето и населението на своите съюзници, независимо от политическите и икономическите интереси вражеската държава да бъде смачкана. От своя страна и комунистическите вождове в Пхенян не са самоубийци.
Те знаят, че при евентуална война с режима им е свършено. Макар и да поддържат огромна по мащабите си армия, в която войниците са на срочна служба, продължаваща понякога до десет години, тя е зле въоръжена, с липсващи муниции и непригодна да се бие. Да не говорим, че изстрелят ли ядрена бомба, в отговор ще получат няколко, които ще заличат от лицето на земята и комунистическия режим в Пхенян, и цялата държава, и половината азиатски континент. Така че война в Корея няма да има.
Целта на войнствените закани е съвсем друга и хората, които отдавна се занимават с този регион, я знаят прекрасно. КНДР е със съсипана икономика, постоянен режим на тока и население, което трябва да бъде изхранвано, а държавата не смогва да осигури продукти. За целта се нуждае от външна помощ. За да бъде доставяна тя регулярно обаче, в Пхенян трябва да правят нещо, с което да карат останалия свят да им налива пари.
И на всеки три-четири години те го правят. Или извършват ядрено изпитание на своя полигон, или изстрелват (къде успешно, къде не толкова) изкуствен спътник, или започват да отправят закани към САЩ. От дългогодишния си опит комунистическите властници в Пхенян са се научили, че това действа. Абсолютно всеки път, когато КНДР предприема нещо подобно, в отговор следва предложение от САЩ за започване на преговори.
Да, в ООН дежурно се приема и някаква декларация, въвеждат се и някакви санкции, които обаче нямат никакъв ефект, когато става дума за държава, изолирана от световната икономика. Затова пък преговорите приключват със споразумение за отпускане на някакви помощи.
Те са достатъчни в следващите три-четири години режимът в Пхенян да закърпи положението с изхранването на населението. Тези дни САЩ отново отправиха предложение за преговори. Отсега е ясно как ще завършат и те. Работата е там, че КНДР отдавна си е научила урока от войните в Югославия, Афганистан, Ирак, че и в Либия - който има ядрено оръжие, не само не го закачат, но и получава пари, маскирани като помощи.
Виж - с Иран положението стои по съвсем друг начин. Там доста късно се усетиха да прилагат севернокорейския модел и все още не са успели да си произведат атомна бомба. Поради което войната чука на вратата им. Тя може да е до шест месеца или след година. Ако разследването на атаката в Бостън завие към Техеран, може и по-скоро.
