Приключи ли вече търговската война? След като и двете страни отстъпиха, възможно ли е глобализацията да продължи горе-долу както преди? Това се оказва по-сложен въпрос, отколкото изглежда на пръв поглед, пише икономическият редактор на Sky news Ед Конуей в анализ на ситуацията.

От всички фронтове на търговската война, която Доналд Тръмп разпали, нито един не беше толкова драматичен и икономически опасен, колкото екстремните мита, наложени върху китайския внос. Причините за това са няколко: първо, Китай беше и остава най-големият износител на стоки за САЩ, и второ – размерът на въведените от Белия дом мита беше безпрецедентен.

С други думи, мита от над 100% бяха практически равносилни на пълно ембарго върху стоките от основния търговски партньор на САЩ. Това би имало огромни икономически последици – не само за САЩ, но и за целия свят (все пак става дума за двете най-големи икономики в света).

Затова обявеното от финансовия министър Скот Бесент в понеделник примирие е без съмнение значимо събитие. Накратко – Китай все още ще се изправя пред допълнителни мита от 30% (20% като наказание за участието му в трафика на фентанил и 10% "основно ниво", определено от Тръмп в "Деня на освобождението"), върху вече съществуващото средно ниво от 10%, въведено по времето на Байдън.

Но останалите допълнителни мита ще бъдат замразени за 90 дни. В отговор Китай също ще спре собствените си ответни мита спрямо САЩ. Пазарите реагираха така, както се очакваше – с рязък скок на борсовите индекси, облекчени от новината.

Свърши ли търговската война

Това обаче отново повдига въпроса: свърши ли търговската война? След като и двете страни премигнаха, може ли глобализацията да се върне към досегашния си ритъм?

Истината е, че отговорът не е толкова ясен. Дори ако приемем, че примирието ще остане трайно, митата все още са значително по-високи в сравнение с предходната година. А Китай продължава да бъде обект на много по-тежки мита спрямо останалите страни – според анализите на Capital Economics, средното ниво за Китай е около 40%, докато за повечето други държави то е между 8% и 14%.

С други думи, американската политика все още цели да направи търговията с Китай по-скъпа, дори и да не се опитва напълно да я блокира. Това подозрение само се подсилва от факта, че търговското споразумение с Великобритания, обявено в края на миналата седмица, съдържа клаузи, подтикващи Лондон да вдигне бариери срещу Китай по съображения за "сигурност"

Търговската война може и да не гори с пълна сила, но продължава да тлее.

А и по-широко погледнато, ефектът от търговските сътресения през последните месеци едва ли ще изчезне скоро. Компаниите остават предпазливи в инвестициите си, в разширяване на производството, пред лицето на такава икономическа несигурност. Никой не може да бъде сигурен, че Белият дом няма да направи пореден рязък завой.

Въпреки това, трудно е да не се заключи, че президентът на САЩ в крайна сметка отстъпи. Изправен пред опасността от рецесия, той се отказа от най-строгите и разрушителни мита по-рано и в по-голям мащаб, отколкото мнозина очакваха.