Един от най-дългите полети в света от Ню Йорк до Манила не се извършва по най-краткия маршрут през Тихия океан, а по-скоро над Северния полюс. Уебсайтът Islands разкрива причините, поради които самолетите избягват да летят над Тихия океан.
Всъщност поради кривината на Земята, летенето над Тихия океан може да не осигури толкова кратък маршрут, колкото изглежда на картата.
Но има по-съществена и тревожна причина. Поради океанските метеорологични условия и разстоянието до точките за зареждане с гориво или местата за аварийно кацане, летенето на толкова дълго разстояние над океана може да бъде рисковано. Това не означава, че няма полети над Тихия океан. Например, самолети от САЩ осъществяват такива полети до курортния град Пърт в Западна Австралия. Но това е по-скоро изключение, отколкото правило.
Прочети още
Като цяло маршрутите на самолетите се планират така, че те да останат на няколко часа полет от крайбрежно летище. Стремежът е да прелитат над колкото е възможно повече летища. В този случай едно принудително аварийно кацане би било по-безопасно, отколкото ако се наложи насред Тихия океан. Дори самолетът да успее да кацне безопасно, организирането на пълномащабна спасителна операция за целия екипаж и пътниците ще бъде доста трудно.
Ако полетът е над открития океан, няма и възможност за презареждане с гориво. Авиокомпаниите знаят точно колко гориво е необходимо за различните маршрути, а самолетите носят също и аварийни резерви, така че е изключително малко вероятно самолет да остане без гориво насред Тихия океан. Но именно защото самолетите не летят по директни маршрути над океана, авиокомпаниите гарантират, че такъв проблем няма да възникне.
При дълъг полет с преминаване през няколко часови зони, пътниците изпитват ефекта от часовата разлика – нарушаване на биоритмите. Експертите препоръчват да се вземат мерки преди пътуването чрез постепенно коригиране на циркадните ритми на тялото. Мелатонинът може да помогне, но кафето или прекомерният алкохол – едва ли. /БГНЕС, АФП
