Никита Хрушчов в ООН
Лаурънс Котликоф, „Форбс"
През последните три години работя с Институт Гайдар, помагам на прекрасните му икономисти да изследват финансовата политика на Русия. Изучаваме дългосрочното състояние на руския бюджет, прогнозируемите демографски изменения, а и въпросите на икономическите промени. Както САЩ и Русия се сблъсква със сериозни проблеми при поддържането на бюджетните си програми и обезпечаването на икономически ръст. Тези проблеми се изострят сериозно от падането на цените на енергоресурсите и международните санкции.
При пътуванията ми из Русия разговарям с много хора за Крим, Украйна, Сирия, НАТО, за други неща. Започнах добре да разбирам две неща. Първо, руснаците са много горд и патриотично настроен народ. Второ, руснаците усещат заплахата от разширяването на НАТО. Това не оправдава силовата анексия на Крим и участието им в бойните действия в Източна Украйна, но обяснява много неща...
Крим става част от Русия през 1783 г., но през 1954 г. по указание на Никита Хрушчов го предават като подарък на Украйна. Очевидно Хрушчов даже не е можел да си представи, че някога СССР може да се разпадне и че Крим може да стане притежание на независима Украйна. Русия е най-голямата страна на света и допълнителни земи не са й необходими. Но в Севастопол, в Крим се намира военноморската база на руския Черноморски флот. Представете си, че американският президент е дал Хаваите и Пърл Харбър на китайците, да речем - така ще получите представа за чувствата на руснаците около Крим. Няма съмнение, че украинците гледат по съвсем различен начин на този подарък. Може би според тях това е частична компенсация за организирания от Сталин Голодомор през 30-те години, когато от изкуствено предизвикания глад в Украйна са умрели една четвърт от населението, в това число и три милиона деца.
Разбира се, през последните 16 години Крим е в пределите на независима Украйна. Но защо руснаците чакаха до 2014 година, за да го вземат? Това е свързано с разширението на НАТО. Когато СССР се разпадна, Русия сметна, че Северноатлантическият алианс й е дал - неофициално, но твърдо - гаранции, че няма да се придвижва на Изток, към териториите на балтийските държави, на Полша, Унгария, Румъния и България. Сега всички тези страни са в НАТО, впрочем, четири от тях граничат с Русия.
НАТО беше създадена за защита на Запада от Съветите. Но повечето руснаци са обезпокоени от това, че днес целта на алианса е да обкръжи Русия, да я заплашва, да я отслабва и в крайна сметка да завладее страната им. Това прилича на параноя, но тук е уместно да си спомним дългата история на Русия, в която има нахлувания на шведи, французи и немци. На нападаща Германия са съдействали десетки хиляди украинци. Наистина, голямото мнозинство украинци са воювали на страната на СССР, но у руския народ се е запазил съвсем реален страх от „украинските фашисти".
Мнозинството руснаци смятат, че през 2014 г. проруският президент Виктор Янукович бе смъкнат в резултат на заговор, вдъхновен от Запада. Западът пък гледа по съвсем друг начин на нещата. Той смята, че превратът е бил всенародно въстание срещу ужасно корумпирания президент. Така или иначе руснаците видяха в свалянето на техния човек първата стъпка към влизането на Украйна в Европейския съюз и НАТО.
Това, което се случи след това в Крим и в Украйна, е вече история. Русия създаде гаранции, че войски и оръжие на НАТО няма да бъдат разполагани близо до черноморската й военноморска база. Освен това тя измисли доста прост начин за дестабилизирането на Украйна, ако тя тръгне да се сближава с НАТО и Европейския съюз. Освен това Русия си обезпечи достъп до заводите за производство на самолетни двигатели и до другите предприятия в Източна Украйна, които са изключително важни за отбранителната й промишленост и армията.
Обаче Русия плаща огромна цена за укрепването (както тя мисли) на своята военна сигурност. Санкциите й струват много скъпо, а в бъдеще ще нанасят още по-големи щети. Освен това Западна Европа постепенно се учи да живее без руски газ и така лишава Москва от лостове на влияние. И още - президентът Обама току-що обяви, че ще прати в натовските страни от Централна и Източна Европа танкове и друга военна техника за 3.4 милиарда долара, което ще принуди Русия да приема скъпоструващи ответни мерки за превъоръжаване.
Така че днес присъстваме на абсурдната ситуация, при която две мощни сили, Русия и САЩ, са се наежили, като че наистина са готови да започнат война и в случай на нападение могат да използват ядреното оръжие, което имат. Нито един разумен американски президент няма да даде заповед за нападение над Русия дори ако тя има една-единствена ракета, която може да изличи от лицето на земята Сан Франциско, Ню Йорк или някой друг голям американски град. А Русия има множество такива ракети. По същия начин нито един разумен руски президент няма да нападне член на НАТО, защото се страхува да не загуби Москва, Санкт Петербург или още някой голям град в Русия, при това за части от секундата, колкото трае ядреният взрив.
Все едно две момчета се заплашват едно друго на детската площадка. Има опасност едното от тях да се престори, че удря, а другото да удари истински. Тъй като въздушните, наземните и морските сили на Русия и НАТО се намират в опасна близост, нараства рискът от случаен военен сблъсък, който може много бързо да доведе до сигурно взаимно унищожаване.
Има обаче пътища, по които страните могат да направят няколко стъпки назад. Има начин да не се допусне бившите съюзници Америка и Русия да се превърнат във врагове. Нужно е двете страни да сключат споразумение, чиито контури да са напълно разбираеми. Първият елемент, това е официален договор, изключващ по-нататъшното разгръщане на НАТО в страни, които граничат с Русия, при условие че Москва няма да разполага в тези страни нито редовни, нито други войски. Вторият елемент е изплащането от Русия на компенсации на Украйна и официалното признаване от Запада на руските права над Крим. Третият елемент е незабавното оттегляне на войските. Четвъртият - отмяната на натовската програма за превъоръжаване в размер на 3.4 милиарда долара срещу съразмерно съкращаване на руската програма за въоръжаване. Петият - сделка за Сирия, като се отчитат руските интереси, при която Москва да прекрати въздушните удари по силите на умерената сирийска опозиция и да замени президента Асад с правителство на народното единство, приемливо и за Русия, и за САЩ. Шестият е незабавното и взаимно сваляне на икономическите санкции. Седмият - по-нататъшното взаимно съкращаване на ядрените арсенали и споразумение да не се нарушава ядреният паритет чрез строежа на нови отбранителни и настъпателни ракетни комплекси. Осмият - да се създаде възможност за бързо приемане на Русия в Европейския съюз и в НАТО. Деветият - незабавно създаване на общи руско-американски ударни сили за борба с ИДИЛ.
Дали руснаци и американци биха се съгласили на такава сделка? Нямам понятие. По време на редовните ми посещения в Русия аз се срещам с високопоставени руски чиновници - както бивши, така и действащи. Но нито веднъж не съм обсъждал с тях възможността за подобно мащабно договаряне. Не съм говорил по темата и с американски длъжностни лица от правителството, с които също от време на време се срещам.
Замислих се за такава сделка, защото много ме безпокои посоката, в която се движат руско-американските отношения. Аз съм достатъчно възрастен и помня как Никита Хрушчов удряше с обувката си по трибуната на ООН и викаше: „Ще ви погребем!" Помня как строяха Берлинската стена. Помня Берлинския въздушен мост. Помня Карибската криза. Помня как петнайсетгодишен съм пресичал Чекпойнт Чарли на път към Източен Берлин, където отивах по програма за обмен на студенти, и как с ужас гледах мрачния град, обграден със стена. Помня как чичо ми, социолог с леви възгледи, ми разказваше за Джо Маккарти и за „червената опасност", поради които много негови приятели са били лишени от работа. Помня войната във Виетнам, която под предлог за борба с комунизма уби и осакати огромно множество хора, въпреки че в действителност ставаше дума да се запази репутацията. Помня как президентът Джордж Буш-старши направи глупавото и лъжливо заявление: „Ние спечелихме студената война."
Всички погрешни действия, всички безотговорни декларации на руската и американската свръхдържава през тези години нееднократно поставяха цивилизацията на границата на пълното унищожение.
Време е Русия и САЩ да пораснат и да сключат сделка - важна сделка, която ще разреши всичките им конфликти.
