Берен Саат като Фатмагюл в “Пепел от рози”
Единственото добро нещо в българските сериали са актьорите. Сред най-безотговорните юридически и физически лица в България (далеч повече от политиците, на които изначално никой не вярва) са телевизиите, техните собственици, ръководни и изпълнителни кадри. Защото колкото е по-голяма мощта, толкова е по-голяма отговорността. Моралното отчаяние е най-жилавата издънка на българския преход. Цинизмът, който смаза надеждата, разяде обществото и разпадна индивида - това е голямата заработка от нашите 22 години чалгиране с всичко.
Строителите на съвременния цинизъм са нашите медии. И най-мощната - телевизионната, с клонираните си изчадия - работи за сондирането към нови и нови дъна на това, което някога се е наричало България. Ние наистина сме само територия. И то блатна. Лилиите са маргинализирани или самоизключили се. Ашколсун!
Сюжети и хора
Тук
Отвличане на млади и стари, баща и дъщеря взаимно се предават, баща поръчва затвор на своя зет, съпруг и съпруга се надиграват смъртоносно, лошите са уроди, а добрите - тихи жертви, политиците са биз-бизе с мафиотите, никой не работи освен фризьорките и охраната. Всички взаимно се подозират - дишат, за да се подозират или да се прецакват. Най-готиният е бивш затворник. Двайсетгодишните си изневеряват и пишат бляскави медийни концепции. Това само в последната серия на "Стъклен дом" - един от двата BG сериала, които успях да изгледам, другият е смешната гордост на най-националната телевизия "Под прикритие".
Опитах и "Етажна собственост", "Столичани в повече", "Отплата", "Домашен арест", "Сутрешен блок" - повече от 10 минути абсурд... Изгледах цялата първа серия на "Кантора Митрани" - отврат не е, но постно, предсказуемо и с доморасла актьорска игра на младите, за да се върже човек втори път. Мазета, миазми, маразъм. Грозни панорами, грозни отношения, грозни личности.
Там
Аз съм на 160-ия епизод на турската сага. У нас в това време са излъчени някъде около стотина серии. По-скоро са запълнени дупките между продуктовото позициониране с по половин серия от оригиналния размер. С ужасяващ, по-ужасяващ, най-ужасяващ дублаж! Кой под 60 е луд да не си ги гледа с титри - в реалното им време без кетчуп в долната лента на екрана, докато влюбените за пръв път се целуват? Вярно, на 100-ата серия, но берекет версин. Нека сме наясно с няколко неща. Че "Пепел от рози" е смешен, наивен, пропаганден и откровено мелодраматичен филм - спор няма. Поне не с мен. Но... И тук е голямото но. Сериалът е завидно професионален - здраво в жанра си, с желязна драматургична цялост - ако в първа серия има пръстен, в някоя по-нататък той непременно ще се търкулне. Всичко, което виждаме, функционира без остатък - единственият пълнеж са панорамите (не само атмосфера, но и покана за туризъм!) и битовите детайли - основно примамливи трапези (покана за същото). Не се смейте - преди години моя приятелка, блестящ акушер-гинеколог, отиде до Истанбул на специална екскурзия по местата, където е сниман "Перла".
В жанра е и актьорската стилистика - някои са много добри (Берен Саат), някои трудно поносими - момчето, което играе Керим - но пък той е различен от генотипа на азиатския мъж и, допускам, е печеливш маркетингов избор. Героите - разбира се, пак в жанра - са добри и лоши, но добрите грешат, а лошите са освен гадни бизнесмени и любящи бащи; влюбени рибари, чието патриархално (несамостоятелно) мислене, безразсъдно послушание на родителя и на нормата ги отвежда към гибелта, изнасилвачи по неволя или по пиянство, покосени от съвестта; майки, които подкрепят прегрешилите си синове, защото са майки, но и състрадават на изнасилената Фатмагюл, защото са жени.
Цели, средства, резултати
Тук
Целта е само една. Печалба. Еднолична, фирмена, корпоративна. „Рейтинг" е тяхната „Осанна". Висок рейтинг - повече реклами. Все повече реклами - все по-високи печалби - все повече видиотени граждани или формални и фактически емигранти.
Създаване на една пълнокръвна, пулсираща, ярка картина на България - у нейните жители и у нейните никога-гости - че това е най-помийната яма на европейската карта, където във вихрен оргазъм, в пот и във фекалии плуват престъпност, уродливост, проституция, кич, насилие, мизерия, подлост и всичко онова, обратно на доброто, красивото, умното. Кой да ни дойде, джанъм? И кой под 40 да остане?
Фукането с гледаемост, което по нескромното ми мнение могат да си позволят единствено екипите на „Стъклен дом" и „Под прикритие" - е малко смешно... На колко телевизии извън блатото продадохте „касовите си продукти"?
Там
Щото само „Пепел от рози" да не ви казвам в колко страни се гледа и за какви многомилионни аудитории иде реч... Турските продуценти и сценаристи не живеят в социализъм, доколкото знаем. Там печалбата не е мръсна дума. И се боя, че техните печалби са в десетки пъти по-големи от тези на нашите. Разликата е не само в мащаба на касовите успехи, разликата, която разболява останалите капки мой национализъм, е в средствата, в надстроените цели и в цивилизационните стратегии на турското телевизионно творчество. От бегли погледи върху кой да е турски сериал (изгледала съм докрай само „Пепелта" и един „Любов назаем" заради страшния актьор Ервен Петтеккая) стават зрими няколкото задължителни етични послания, които се излъчват към местната турска аудитория: в света има порядък, баланс и в крайна сметка - справедливост; да се прави добро е хубаво и рано или късно носи добруване; да се греши е човешко; пътят към избавлението е в разкаянието; семейството е не гнездо от оси, а безотказна опора; да си богат е хубаво, да спиш спокойно - още по-хубаво; жената е човешко същество - не послушно добиче, а работещ и зрял член на обществото, съответно заслужава да бъде подкрепяна в стремежа си към социална и индивидуална активност. На нас, стари вече циници, може да са ни много смешни идилиите, които струят от екрана - като например образът на затворите, които са досущ чайни, в които се играе табла и се води сладък лаф. Да, най-малкото сме гледали „Среднощен експрес" ("Midnight Express" - бел. ред.) и допускаме какво е турски затвор, да, това е наглоока пропаганда - но тези сериали рисуват освен имиджа, който искат да наложат за страната си, и цивилизационния модел, към който се стремят.
Посланията към задграничната аудитория са повече от послания. Те са геокултурна политика. Туризмът е по-страничният им обект на въздействие: „Истанбул е приказка, курортите ни - също, кухнята ни - неземна, младите знаят английски, напиването е само на разлъка, сексът преди брака е строго профилиран и пр." Генералната цел на телевизионната индустрия на „изостаналите" ни съседи е, естествено, една: Турция - достоен член на европейската ценностна система. Оттам - и на ЕС. Точка. И няма никакво значение „мразим ли вековния си поробител" и какво иска тази или онази партия, а и самата ни страна по въпроса.
Ще ми се да запитам очи в очи българските телевизионни продуценти и най-вече онези от тях, които ми внушават респект с интелигентността си - Магърдич Халваджиян, Димитър Гочев, Иван и Андрей, защо не и Слави Трифонов, а и всички други - не дали спите спокойно, господа, а дали сте щастливи? Добре ли живеете в тази среда - сред все повече примати, сред все повече мерзост и тъга?
Аве Иванова, в. "Култура"
