Защо не си спомняме сънищата?

Човек прекарва близо една трета от живота си спейки и през това време сънува. На сутринта обаче най-често не помни нищо от сънищата си. В най-добрия случай в паметта остават само фрагменти, които се забравят изненадващо лесно. Причината за този феномен не е съвсем ясна на учените, въпреки че те знаят сравнително добре какво се случва в човешкия мозък по време на сън. Докато спим, ние сънуваме средно на всеки 90 минути, като всеки следващ цикъл е по-дълъг от предишния. Първият ни сън продължава около 5 минути. Докато последният, който се случва преди събуждане, може да е дълъг 45 минути или дори час. Когато заспим, не всички части на мозъка преминават в режим на сън по едно и също време. Един от последните дялове, които заспиват, е хипокампусът – структура с решаващо значение за трансфера на информация от краткосрочната памет към дългосрочната памет. Вероятно това, че хипокампусът

се събужда по-късно от останалите

части на мозъка, може да е причината да не запаметяваме сънищата си. Тази теория може да обясни защо спомените за сънища са толкова краткотрайни. Но хипокампусът не е неактивен през цялата нощ. Всъщност този дял от мозъка е доста активен по време на сън и изглежда, че съхранява и се грижи за съществуващи спомени, за да ги консолидира. Има данни, че по време на някои от етапите на съня хипокампусът изпраща информация в кората на главния мозък, но не получава никакви ответни сигнали. Това вероятно означава, че хипокампусът е до такава степен зает с консолидирането на наличната вече информация, че не може да обработва нови впечатления. При пробуждане мозъкът често се нуждае от поне 2 минути, за да ускори способностите си за запаметяване. Ако например се събудим за по-кратко време през нощта, на сутринта почти сигурно няма да помним, че сме се събуждали. Слабата способност да кодираме нови спомени по време на сън също е свързана с промени в нивата на два невротрансмитера – ацетилхолин и норадреналин, които са особено важни за запазване на спомените. Когато заспим,

нивата на тези два хормона спадат драстично

След това се случва нещо странно, когато влезем в етапа на съня с бързото движение на очите, при който се появяват най-ярките сънища, ацетилхолинът се връща към нивата на будност, но норадреналинът остава нисък. Учените все още не са разкрили причината за този парадокс. Повишаването на ацетилхолина поставя мозъчната кора в състояние на възбуждане, подобно на будното, докато ниското ниво на норадреналин вероятно намалява способността ни да помним. Според друга теория сънищата често се считат от мозъка за несъществена информация. Човешкият ум е залят постоянно от поток от сетивни данни, повечето от които напълно игнорира. Вероятно това се случва и с по-голямата част от сънищата ни. Ако си спомняме сън, то той обикновено е фрагмент от сънуването преди събуждане и най-често е свързан със силна негативна или по-рядко позитивна емоция. Съвсем нормално е да помним точно неща, които са ни изплашили в съня, тъй като и в будно състояние умът ни

би регистрирал това, което ни плаши, като важно

Друг често срещан феномен е чувството за парализа по време на сън. Всъщност то има съвсем логично обяснение. Активният сън се характеризира с бездействие на съзнателно управляемите мускули. Феноменът е известен като мускулна атония. По време на сън и дори на събуждане мозъкът не изпраща сигнали към двигателните неврони. Така тялото не реагира на сънищата и остава в състояние на покой. Понякога мускулната парализа може да продължи до 10 минути след събуждането. Въпреки че е плашеща и често на точно този страх се дължи това, че запомняме части от съня си, мускулната атония е съвсем нормална и при събуждане минава известно време, докато възстановим контрола върху способността си да се движим. Точно тази междинна фаза на събуждането е свързана и с най-често запомняните сънища – те включват различни кошмарни усещания: от това, че човек се дави, до безсилие, това, че е окован, че е замразен, че е затворен в тясно пространство, че се намира в състояние на свободно падане или дори че лети. Така полубудното съзнание интерпретира страха, породен от мускулната атония.