Искам да обърна внимание на безспорния успех на руските дипломатически и специални служби да вкарат в Парламента Костадинов, след като се провалиха с Атака, русофилите и националистите. Проектът „Решетников“, който се изпълнява и до този момент и който бе договорен с Борисов предвиждаше още от 2017 година да се вдигне темата за излизането на България от НАТО и ЕС, като за целта бъдат маргинализирани проатлантически фигури, не толкова вътре в партията, като Плевнелиев, които нямаха особена тежест, а свързаните – като Ненчев и Митов, и най-вече демократичните сили да бъдат отрязани от достъп до властта. Това устройваше Борисов защото му запазваше властта, затова и Кремъл благослови бракът му с Пеевски, пише Илиян Василев, цитиран от altanalyses.org. Но „патриотите“ бяха изхабени и особено Атака се компрометира през лидера си – загубиха стойността си като актив на Кремъл и като носители на идеята за излизането ни от двете организации. България става все по-важна като геостратегическа локация, предвид на ескалацията на напрежението в Черно море и по целия фронт на съприкосновение на НАТО и Русия. Надеждите БСП да поиска излизане от НАТО и ЕС също се сгромолясаха – лидерите и няма да поискат излизане от двата съюза без тектонични последствия за самата партия, която все пак е член на европейското семейство на социалистите.
ДПС също няма да го поставят подобно точка в дневния си ред. За това от Москва инвестираха в пряко представителство на русофилите през Малинов. Но и той се провали в мисията и дойде времето на „спасителния“ вариант Костадинов, който натрупа някакъв протестърски капитал. От проекта „Възраждане на Отечеството“ остана само „Възраждане“. Той е класически пример за проект в развитие, който натрупвна „популярност“, изполвайки всяка тема с популистки потенциал, от „уличните“ радикални протести срещу ББ, които по-скоро укрепваха, отколкото да разклащат Борисов, до антиваксърството. За да изгрее „звездата“ на Костадинов трябваше да залезе тази на оригиналните протестни партии. Няма никакво значение, че през 2017 година прехождащия от партия в партия, тема в тема, нов политик бе нарекъл антиваксърството „умствена епидемия“. Определена роля изиграха и появите му по всички възможни медии, включително тези на „опозицията“. Не го подценявайте – ресурсите му са значителни и е по-перспективен проект от Волен и Малинов, защото е по-дисциплиниран, по-добре организиран и по-нахъсан, но най-важното неговият потенциал е закодиран в дремещия от соцвремена антизападен крен, в хамелеонския инстинкт да припознава всяка тема като своя и всеки проблем в развитието ни като възможност. Това е сърцевината на стратегията на Москва, която съзнава че не може да предложи нито алтернатива на ЕС и НАТО, нито равноправни отношения – пословична е дефиницията и за „братски“ такива, при които трябва да бъдеш със зашити джобове. Но играта с негативната енергия, със съмненията, с недоволството, с етническата карта, с национализма, с експлоатацита на реални и „надути“ проблеми, с превръщането на страховете в ресурс за съмнения и отрицание, за дестабилизация, интриганство, разделяне на обществото и то в условията на задълбочаваща се криза – тук ресурсът на Костадинов е огромен и това не е върха на неговата представителност. Интересен е въпросът – каква позиция ще заеме по повод на новото правителство, защото ако не го подкрепи ще се нареди до Борисов и Пеевски? Тъй като шансовете да бъде привлечен за подкрепа на правителството е малък, предвид мисията му да дестабилизира, може да се очаква да играе двойнствена роля – на думи ще подкрепя, защото все пак се води теоретично за протестър, но на практика ще бъде най-опасния враг на новото правителство. Теми, които Костадинов може да експлоатира, колкото искате – кризи, грешки, проблеми и за всичко са виновни НАТО и ЕС, респективно правителството на ПП. Което ще бъде брендирано като поставено от САЩ и управлявано от американското посолство. Самият не преливам от радост относно ролята на еврофондовете за стимулиране на корупцията и пленяването на институциите от олигархичния елит, включително медиите, но критиките ми са в рамките на усилията да се излекува Съюза от тези руски практики. Копейкин аргументира отказа от членство в Еврозоната, не като изтъква реалните рискове /тема за професионалисти, но в популярния вариант няма особена логика от това да бъдеш с твърда връзка с еврото и да си против членството в ЕЗ/, а поради политическите измерения на темата и възможността върху нея да вегетира и развихри евроскепстичен патос и ескалира разделение в обществото. Слабото му място е Русия и темите около нея. Всеки път когато бъде натиснат да даде отговори, обществото научава колко всъщност опасен проект е той. Идейното му родство с Румен Радев не е за пренебрегване – Крим е руски, в Черно море не трябва да се дразни Русия и да не забелязваме струпването на руски войски по границата с Украйна. Сред привържениците на Копейкин няма дори елементарно съмнение – положението е „кат Русия няма втора“ и никакви съмнения как да се дефинира българския национален интерес, освен като производени от този на Москва. Не случайно този проект се разви от Варна, която е епицентър на руското влияние у нас. Още по-малко случайно се нарича „Възраждане“, за да неутрализира припокривайки патоса на възрожденците срещу руския царизъм. За Кремъл Костадинов е важен коз, защото ще има парламентарно представителство именно в навечерието на очертаваща се остра фаза в отношенията ни с Русия покрай Украйна. Мисията е България да бъде извадена от общите натовски и европейски мерки на противодействие срещу руската агресия, като прелюдия към изваждането ни от двете организации. Костадинов е политически представената част от мрежата от русофилски паравоенни формирования, създадена от руските специални служби. Ако го питате какво да правим след като излезем от ЕС и НАТО, защото съзнава че алтернативността на Русия е анекдотична, в ход влиза сръбския вариант (този ни Примаков) да бъдем „неутрални“ и „равнодистанцирани“?!? Не мислете, че Костадинов е по-малко агресивен от Сидеров, напротив. Справка, организираната от него атака при представянето на книгата на Иво Инджев в Добрич, чрез „десант“ на негови привърженици от морската ни столица. Помните ли клипа му с автоматите с имплицитното внушение, че ще налага ред със сила и ще затваря либералите и атлантиците? Аналогиите с Народния съд не са случайни. В представите на организацията му, Варна и Бургас би трябвало да бъдат зони свободни от това което те наричат „русофоби“. Като се прибави и наситеността на тези райони с нова руска бизнес и курортна емиграция, и възхвалата на проекта за Новорусия, не е трудно си представим и проекцията на мисията и целите „Възраждане“ и заплахата за националната сигурност. Именно сред този електорат се роди и надеждата през 2014 година, Русия да продължи с анексия на Крим към България, като стъпи на тези „анклави“ на руско влияние.
