Сегашните трудности на Европа да подобри значително своите отбранителни способности са до голяма степен следствие на десилетната зависимост от САЩ в рамките на НАТО. Това мнение изрази колумнистът на "Форийн полиси" и професор по международни отношения в Харвардския университет Стивън Уолт.
Той отбелязва, че проблемите на Европа с неадекватно ниските разходи за отбрана имат дълга история. И макар европейските страни от НАТО да започнаха да харчат малко повече за отбрана след руската инвазия в Украйна през 2022 г., нямаше значителна промяна.
"Способността на Европа да поддържа значителни сили на терен за повече от няколко седмици остава оскъдна: тя все още разчита на САЩ за някои критични способности", се казва в публикацията, цитирана от украинската агенция УНИАН.
Наблюдателят отбелязва, че една от причините за такава отпуснатост и спокойствие на европейците е самият факт на членството в НАТО. Тъй като страните от НАТО разчитат на колективната сигурност, те са изкушени да прехвърлят цялата тежест на военните разходи към партньори, които са по-загрижени за собствената си сигурност и ще могат да защитят себе си и другите, ако нещо се случи.
Но има и други фактори, които пречат на единната конфронтация с Русия. Първо, европейските членове на НАТО все още нямат обща визия за това кое трябва да се счита за основна заплаха за блока. За балтийските страни и Полша е очевидно, че Русия представлява най-голямата опасност. За Испания или Италия обаче Русия е в най-добрия случай далечен проблем, а нелегалната миграция е по-сериозно предизвикателство.
Второ, за да се увеличат военните разходи, европейците трябва да бъдат убедени, че заплахата от Руската федерация е реална. Но ако нивото на тази заплаха се преувеличи твърде много, тогава отново ще възникне изкушението да се прибегне за помощ към САЩ, тъй като собствените защитни усилия все още ще изглеждат безполезни.
Трето, мнозина се "успокояват" от фактора ядрено оръжие, което на теория възпира Руската федерация от широкомащабно нахлуване в Европа. На мнозина изглежда, че няма голям смисъл да имаме голяма армия, докато САЩ, Великобритания и Франция покриват съюзниците си с "ядрен чадър".
Четвърто, темпът на укрепване на европейските армии значително се забавя от желанието на всяка страна да инвестира в собствените си отбранителни предприятия, вместо да си сътрудничи и да разпределя усилията си с останалите. Това води до неефективно разпределение на разходите за отбрана и появата на голям брой различни оръжейни системи вместо разумна стандартизация.
Пето, САЩ са отчасти виновни за пасивността на Европа. От десетилетия Вашингтон се опитва да поддържа състояние на нещата, при което европейските съюзници да са достатъчно полезни, но и достатъчно слаби, за да се поддадат на влиянието на САЩ.
