България е с най-висок процент на хоспитализация в Европа (144,8 заетост на 100,000 души) и на второ място по смъртност в Европа (22,59 на 100,000 души) след Унгария. Страната е и сред европейските страни с най-нисък процент на тестване за вируса, което се дължи отчасти на факта, че PCR тестовете се заплащат от самото население, а не се предлагат безплатно, както е в Англия например, освен в случай на хоспитализиция. Цената на един тест е около 100 лева, което се равнява на 7% от средната брутна месечна заплата в България. Тази висока цена води до намалено тестване, а оттам до занижена статистика за болните от коронавирус; както и до късни хоспитализации; и следователно до по-високи нива на смъртност. Много хора, с които разговарям в България твърдят, че често пъти претоварените болници в страната отказват да приемат възрастни хора. Или пък ги пренебрегват, когато са постъпили в болница. От изследванията на общественото мнение е видно, че досегашната кампания за ваксинация на правителството в оставка не е успяла да убеди българите, че е важно да защитят себе си и другите от коронавирус. В духа на отричането на статистиката, фокусът на новинарските медии често пада върху редките случаи, в които някой човек не е оцелял след ваксиниране, а не върху хилядите (и милиони по целия свят) случаи на оцелелите. Правителството не успя да убеди по-възрастните хора в това колко е важно те да се ваксинират срещу вируса. Вместо да обърне внимание на ниския прием на ваксини сред приоритетните групи и да ги таргетира с писма по пощата и чрез смс-и или други адекватни форми на комуникация, властта въведе „зелени коридори“ които отвориха програмата за ваксиниране за широката общественост. Тази инициатива насърчи „оцеляването на най-силните“ (които са достатъчно мобилни, за да пристигнат бързо на дадено място), както и технологично грамотните, които могат да си резервират часове онлайн. Възрастните хора нито са силни и пъргави, нито са технологично уверени, и в резултат на това са допълнително маргинализирани. "Новото правителство трябва да създаде кампания за ваксинация която да насърчава възрастните хора спешно да се ваксинират", категорична е Люба Късова, съосновател и директор на международната консултантска агенция за стратегии за аудиториите AKAS. Според нея това не само ще спаси техния живот, но и ще намали разходите за здравеопазване. Късова допълва, че е необходимо е да се вземат следните мерки: Първо, изключително важно е правителството да разработи ясни послания, които да демонстрират успеха на ваксините в други страни и ниския процент на смъртните случаи, причинени от ваксините. Важно е новинарските медии да сменят фокуса си. Вместо да се отразяват изключително редките случаи с фатален край те трябва да отразяват световният успех на ваксините сред възрастните хора. Тази промяна на фокуса ще помогне да се преодолее широко разпространеният скептицизъм, по отношение на ваксинацията, който наранява най-много по-възрастните поколения както и самата здравна система. Второ, от ключово значение е всички статистически данни по отношение на ковид случаите, хоспитализации или смъртността, да бъдат анализирани по възраст (в момента това не е така за много показатели), така че изготвянето на политики да се базира на обективен анализ, а не на индивидуални политически мнения. Трето, много е важно е да се улесни процеса на ваксиниране на по-възрастните хора: да се комуникира с тях по пощата или по телефон или по всеки алтернативен, работещ начин, и да им се даде възможност да се ваксинират близо до домовете си, на места, които са им познати. Това как едно общество се отнася към възрастните поколения е мярка за неговата хуманност и стойността, която то придава на човешкия живот. Съоснователят и директор на AKAS е категорична - не можем да разчитаме само на добротата и хуманността на лекари и медицински сестри. "Трябва да осъзнаем, че за нашето общество е важно да спасяваме всеки един човешки живот, независимо от това колко дълъг ще се окаже той. Наш дълг е да защитаваме достойнството на по-възрастните поколения. Да им дадем възможност да живеят пълноценно и да не затръшваме пред тях врати, когато най-много се нуждаят от нашата помощ. България може да има това хуманно общество", допълва тя. “Съжалявам, че не можах да го спася", чувам изморения глас на д-р Кънчева, лекуващата лекарка на баща ми в Софийска болница, която ми съобщава по телефона, че баща ми е починал от COVID усложнения - много внезапно, минута след като е имал спокоен разговор за състоянието си с нея. Това се случва много често. Вирусът е много коварен. Привидно стабилни пациенти, обикновено по-възрастни, изведнъж катастрофално се сриват пред очите ни. " Тъгата и изтощението в гласа й разкриват огромното напрежение, на което е подложен медицинският персонал и националната здравна система в България", разказва Люба. Тя допълва, че баща й е починал сред грижите за всеотдайни лекари и медицински сестри, което се оказва непостижимо за голяма част от възрастни хора в България. "Толкова ми се иска да се беше ваксинирал, за да може да е все още сред нас. Но уви, той почина от вирус, от който науката беше намерила начин да го предпази. Баща ми беше един от 93% от българите над 80 години, които не са ваксинирани", казва още тя. През 2020 година смъртността в България се е увеличила с 16,6% в сравнение с 2019 поради пандемията. Въпреки това, по-голямата част от българите (52% от населението и 51% от над 61 годнишните) отхвърлят ваксините срещу коронавирусната инфекция. Според изследването на Алфа Рисърч в средата на април само 10% от българското население е взело решение, че ще се ваксинира, а 37% са се колебаели. България е страната с най-малък брой ваксинирани хора над седемдесет и осемдесет години в Европа. До 13 април само 7% от тези над осемдесет са били ваксинирани, в сравнение, например, със 100% в Швеция и 98% в Исландия и Ирландия. Процентът на ваксинираните на възраст 70-79 години в България е 12% в сравнение с 97% в Исландия, 82% във Финландия и 78% в Малта. Всъщност 79% от страните от ЕС са ваксинирали повече от половината от 80+ годишните и 61% са ваксинирали повече от половината от тези между 70-79 години. Сред ваксинираните от тези възрастови групи не е наблюдаван „геноцид“ по света. Независимо от този успех, аргументът че е безопасно за възрастните хора да се ваксинират не се използваше в кампанията на предходното правителството, нито се отразяваше достатъчно от повечето новинарски медии, които някои окачествяват като „преследващи скандали и мнения за сметка на яснота и разбиране“. Възрастните хора са сред най-уязвимите групи, които най-често се разболяват, хоспитализират и умират от коронавирус (например 70-79-годишните формират 10% от населението, а 12% от случаите с коронавирус), ако те не се ваксинират, националната здравна система се поставя под особено голямо напрежение, а това струва много скъпо на държавата.
