Малкълм Ейбръмс, „Блумбърг"
Опозицията срещу Европейския съюз (ЕС) нараства в целия блок, което предполага, че антиевропейските настроения се простират не само над традиционно скептичната Великобритания. Докато Великобритания се подготвя за референдум дали да остане в Евросъюза, към който се присъедини през 1973 г., проучване сред над 10 хил. души в Европа показва, че гласоподавателите от Италия и Полша до Гърция и Швеция са изгубили вяра в ЕС.
Гражданите на Франция - една от шестте страни основателки, сега имат по-малко благосклонно отношение към ЕС, отколкото дори британците, което сочи, че дълговата криза в еврозоната и бежанският наплив вземат своите жертви.
„Британците не са единствените, които се съмняват в Европейския съюз", казва Брус Стоукс, водещ автор на публикувания през миналия вторник доклад на базирания във Вашингтон „Пю рисърч център". „ЕС отново изживява остър спад на обществената подкрепа в някои от най-големите страни членки", казва той.
След като дълговата криза на Гърция предизвика шокови вълни в еврозоната, увеличавайки безработицата и принуждавайки правителствата да наложат икономии в продължение на години, през миналата година 1 млн. мигранти пристигнаха в Европа от Близкия изток и Африка, поставяйки под изпитание системите за сигурност и принципите за свободно движение в блока.
Макар че референдумът на 23 юни излага на показ дълбочината на антиевропейските усещания във Великобритания, ясно е, че корените на недоволството са много по-дълбоки.
Във Франция, потънала в икономическа мудност и възход на антиимиграционния Национален фронт, делът на хората, които гледат благосклонно на ЕС, е потънал до 38% тази година спрямо 69% през 2004 г. В Испания, където банковият сектор бе на ръба на колапса и се наложи ЕС да го спасява през 2012 г., има подобен спад: до 47 от 80%.
Проучването разкрива, че враждебността на ЕС разцепва континента от север на юг и от изток на запад, поставяйки лидерите пред голямото предизвикателство да възстановят общественото доверие, докато антиевропейските популистки партии печелят все повече подкрепа. В Гърция - страната, където пристигат най-много бежанци, 94% от хората отхвърлят начина, по който блокът управлява миграционната криза. Тази цифра е малко по-висока от 88-те процента, които поддържат същата позиция в Швеция - страна, чиято щедра социална политика я превърна в крайна дестинация за хиляди търсещи убежище. В Унгария и Полша, където правителствата гръмко изразяват антиимиграционните си позиции, неодобрението към управлението на бежанската криза е съответно 72 и 71%.
„Голяма част от недоволството към ЕС сред европейците може да се отдаде на управлението на бежанската криза от Брюксел, казва Стоукс. - Във всяка страна от проучването преобладаващото мнозинство не одобрява начина, по който Брюксел се справя с проблема." Ако Великобритания гласува за напускане на ЕС, нещата може да се влошат още повече. Според повечето анкетирани във всяка страна в проучването т.нар. Brexit ще нанесе щети. Такава е позицията не само в северните европейски съюзници на Великобритания като Швеция (89% смятат, че излизане на Острова от ЕС ще има лоши последици) и Холандия (75%), но и в Гърция (65%), Франция (62%) и Италия (57%).
Заразата от Brexit се разпространява и по други начини, което явно потвърждава страховете на европейските лидери, че британският референдум и успех на министър-председателя Дейвид Камерън при договаряне на условията за членство може да доведат до ефекта на доминото в блока.
43% от анкетираните в традиционно проевропейска Германия вярват, че част от правомощията на ЕС трябва да се върнат на националните правителства.
Подобен дял в Швеция (47%) и Холандия (44%) и мнозинство в Гърция (68%) сигнализира, че дори ако Великобритания гласува да остане в ЕС, британският референдум може да не сложи край на опитите за намаляване властта на съюза.
