Украинският парламент даде първоначално одобрение в четвъртък на закон, който ще забрани Украинската православна църква, след като Киев я обвини в сътрудничество с Русия след миналогодишното нахлуване.
Предстои законът да бъде гласуван на второ четене и да бъде одобрен от президента, за да влезе в сила.
Законът ще забрани дейността на религиозни организации, свързани с центрове на влияние „в държава, която извършва въоръжена агресия срещу Украйна“, и такава дейност може да бъде прекратена от съда.
Депутатът Ирина Херашченко, каза, че гласуването е историческо и го описа като първа стъпка към премахването на „московските свещеници от украинската земя“.
Украинската православна църква отрича обвиненията и твърди, че проектозаконът е противоконституционен. Той е обявен и за несъответстващ на Европейската конвенция за правата на човека или конституцията на Украйна.
Описвайки се като „независима и отделна църква“, УПЦ обвини Киев, че се опитва да я представи за свързана с Руската православна църква и представя своите украински духовници и вярващи като „агенти на Руската федерация“.
Украинските власти и много хора в страната от години гледат на УПЦ като на лоялна към Москва и наложиха репресии срещу църквата след пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.
Правителствена комисия постанови, че УПЦ все още е канонично свързана с Москва, въпреки църквата обявява, че прекъсва връзките си с Руската православна църква през май 2022 г. Вторият най-високопоставен свещеник в църквата, митрополит Павло, е уведомен, че е заподозрян в подбуждане на междурелигиозна омраза и разпространение на материали, оправдаващи руската агресия. Той е отхвърлил обвиненията.
Украинската служба за сигурност съобщи в четвъртък, че 68 наказателни дела, включително обвинения в държавна измяна, са били образувани срещу свещеници след инвазията на Русия миналата година.
Политическият анализатор Володимир Фесенко каза, че забраната на УПЦ е малко вероятно да спре дейността й и може да бъде оспорена в Украйна и в Европейския съд по правата на човека. Той предположи, че църквата може да се регистрира като ново образувание без „никакво позоваване на канонични връзки“ с Русия.
Another lawmaker, Iryna Herashchenko, said the vote was historic, and described it a first step towards removing “Moscow priests from the Ukrainian land”.
The UOC said the draft law, one of several similar bills registered in parliament, did not comply with the European convention on human rights or Ukraine’s constitution.
Describing itself as an “independent and separate church”, the UOC accused Kyiv of trying to pass it off as affiliated with the Russian Orthodox Church and portraying its Ukrainian clergymen and believers as “agents of the Russian Federation”.
Ukrainian authorities and many people in Ukraine had for years seen the UOC as loyal to Moscow, and cracked down on the church after Russia’s full-scale invasion in February 2022.
A government commission has ruled that the UOC is still canonically linked to Russia despite the church declaring that it cut ties with the Russian Orthodox Church in May 2022.
The church’s second most senior priest, Metropolitan Pavlo, has been notified he is suspected of inciting inter-religious hatred and distributing materials justifying Russian aggression. He has denied the accusations.
Ukraine’s Security Service said on Thursday 68 criminal cases, including accusations of treason, had been initiated against UOC representatives since Russia’s invasion last year.
Political analyst Volodymyr Fesenko said a ban on the UOC was unlikely to halt its activities and could be challenged in Ukraine and at the European court of human rights.
Fesenko suggested the church could register as a new entity with “no reference whatsoever to canonical ties” with Russia.
