Япония се очаква да обяви в петък най-същественото преразглеждане на отбранителната си доктрина от близо десетилетие. Токио ще вдигне военните си разходи, ще реорганизира командването и ще увеличи обсега на своите ракети на фона на противопоставянето с Китай. Това е много важен брат за страната, чиято пацифистка конституция, приета след поражението й във Втората световна война, по принцип й забранява да има истинска армия.
"Да засилим из основи отбранителните си способности – ето най-неотложното предизвикателство в тази трудна ситуация със сигурността", изтъкна през уикенда премиерът Фумио Кишида.
Тази промяна е последица най-вече от нарастващите опасения на Токио от военната мощ и амбициите на Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион. Повтарящите се ракетни тестове на Северна Корея и нахлуването на Русия в Украйна също играят роля, както и усещането, че защитата на Вашингтон, гарантирана от Японско-американския договор за сигурност, сама по себе си не е достатъчна.
"Способност за контраудар"
В новата си "Стратегия за национална сигурност" Япония предвижда на първо място да удвои годишния си бюджет за отбрана – до 2027 г. да го увеличи от близо 1% от своя БВП на 2%. Така страната ще се присъедини към подобен ангажимент, поет вече от държавите в НАТО.
Япония смята по-специално да придобие "способност за контраудар" – концепция, която доскоро би била оценена като несъвместима с конституцията й. Това ще й позволи да поразява застрашаващи архипелага цели на територията на съседни страни, дори превантивно. Според местните медии Токио трябва все пак да подчертае, че държи стратегията му да се базира на принципа на "самоотбраната", и че спазвайки конституцията, няма желание да стане "военна сила". Япония смята между другото да купи до 500 американски крилати ракети "Томахок", същевременно модернизирайки настоящия си арсенал.
В петък миналата седмица страната обяви освен това, че се кани заедно с Великобритания и Италия да създаде нов боен самолет. Според местния печат тя предвижда също да построи стотина склада за боеприпаси и да изстреля сателити, за да насочва по-добре потенциалните си бъдещи ответни удари. Японското висше военно командване предстои до пет години да се обедини, като слее ръководства на трите настоящи клона от Силите за самоотбрана. Присъствието на Силите за самоотбрана на най-южните острови от архипелага, разположени най-близо до Тайван, съответно до Китай, междувременно – пак според японските медии - трябва да бъде увеличено, включително чрез увеличаване почти тройно на силите, предназначени да прехващат балистични ракети.
Прочети още
По-скоро "нормализация", а не милитаризъм
Изглежда, че в новата национална отбранителна стратегия ще бъде споменат Китай. Либерално-демократическата партия (ЛДП – десни националисти) начело с Фумио Кишида би желала да използва термина китайска "заплаха", но в очакваните в петък официални документи Пекин вероятно ще се разглежда като източник на "сериозно безпокойство" – отстъпка в полза на партията "Комейто", десноцентристкия съюзник на ЛДП. Дори и това ще е несъмнено втвърдяване на тона в сравнение с първата публикувана национална стратегия за сигурност на Япония от 2013 г., когато Токио заявяваше, че се стреми да търси "взаимноизгодно стратегическо партньорство" с Пекин. Този израз навярно е изчезнал вече от документа.
Отдавнашните тревоги на Япония, свързани с Китай, се засилиха през август, когато зачестиха военните учения на Пекин в близост до Тайван и по време на които ракети паднаха в изключителната морска икономическа зона на японския архипелаг. Много е вероятно новата японска стратегия да подразни Пекин, който редовно припомня жестокия японски милитаризъм от първата половина на ХХ век, чиято жертва бе и Китай. Но според архитектите на новата стратегия тази ревизирана доктрина е по-скоро "последният засега етап от една бавна и постепенна нормализация" на японската позиция по въпросите на отбраната и националната сигурност, смята Джеймс Брейди, вицепрезидент на изследователския център "Тенео".
